Водеше се битка, неговата съдба, съдбата на цялото им движение — всичко беше неясно. Можеше ли тогава да свърже живота на това девойче със своя живот, бурен и променлив?
И какво у него привлича това девойче? Той е по-голям от нея с двайсет и две години. На Кавказ това не е пречка, за младички се женят и по-възрастни мъже. И момичета на нейната възраст често се увличат по възрастни мъже.
Но тя като баща си е революционна идеалистка, дали не гледа на него твърде романтично? А нали семейството не е романтика, далеч не е романтика. Той вече бе опитал веднъж. Какво излезе? В Тифлис расте синът му, когото той почти не е виждал. Имаше жена — и тя му беше чужда. За революционера семейството е бреме… Още повече е бреме сега, когато се извършва Революция. И Революцията не е време за сватби. Всички негови другари са женени. Съпругите им са техни другарки по партия. Не са жени… Не!
Надя, разбира се, не е като тях. Тя е съвсем друго нещо. Но и времето е друго… Той трябва да укрепи положението си в партията. Още първия ден след завръщането им от заточение в Петроград на 12 март (върнаха се тримата: ТОЙ, Каменев и Муранов), още същия ден в Руското бюро на ЦК решиха: Муранов да се кооптира в бюрото, а ТОЙ, Сталин — само със съвещателен глас „предвид някои негови лични черти“, Каменев да бъде приет за сътрудник на „Правда“, статиите му да се печатат, но без подпис — заради недостойното му поведение на съда през 1914 година.
Глупаво решение! Тоя идиот Шляпников си въобрази, че ръководи Руското бюро на ЦК, а нали ТОЙ и Каменев са членове на ЦК, и то с много по-голям стаж от него. На какво основание се взе това решение?
На следващия ден ТОЙ ги накара да променят решението. Включиха ГО и в състава на бюрото с решаващ глас, и в състава на редакцията на „Правда“ заедно с Олмински, Еремеев, Калинин, Мария Илинична Улянова. С такъв състав той завзе властта в „Правда“ и след три дена — на 15 март — обяви новия състав на редакцията: Сталин, Каменев, Муранов…
Естествено Олмински, клетникът, протестираше. Но каква полза от тези протести? След като се върна в Петроград на 12 март, ТОЙ още на 15 март им показа кой тук е истинският ръководител.
Правилна или неправилна беше тогава позицията на „Правда“, а после и на вестник „Рабочий путь“, който той оглави, правилна или неправилна беше тогава неговата позиция по отношение на другите социалистически партии, на „Априлските тезиси“ на Ленин, на „отстъпничеството“ на Зиновиев и Каменев — всичко това сега няма значение, но тогава имаше значение. В борбата за ръководна роля в партията той маневрираше, това беше неизбежно в онези условия и даде резултат — по време на Октомврийската революция стана един от ръководителите на партията, член на Политбюро на ЦК и член на първото съветско правителство.
Но тогава имаше борба, имаше вестник, имаше маневриране, ТОЙ не търчеше като другите по митинги, не ораторствуваше, ТОЙ работеше. И когато всичко се реши, ТОЙ се присъедини към Ленин окончателно, тъй че сега никой в нищо не може да ГО упрекне.
В онези дни не му беше до лични работи.
Виждаше Надя в редките часове, когато отскачаше на „Рождественка“, това момиче го вълнуваше, но не му беше до такива неща… Нямаше време дори да помисли за тях.
Вместо него бе помислила тя.
Онзи паметен юнски ден… Той седеше в малката стая на редакцията, пишеше нещо, в стаята влизаха и излизаха хора, той не обръщаше внимание кой влиза и кой излиза, само се дразнеше — блъскаха вратата, той никога не бе обичал този звук. Но се налагаше да търпи и търпеше.
И само веднъж вдигна поглед, когато вратата се отвори. Защо вдигна поглед?…
На вратата бе застанала Надя. Нея той я видя. После видя и Аня.
Бъбриха за незначителни неща. Защо толкова време не е ходил у тях… Стаята му го чакала. Но това бяха все дреболии. Важното беше, че тя дойде при него. Значи е искала да го види.
Аня каза:
— Отдавна не сте идвали. Тревожим се за вас.
Че защо трябва да се тревожат? Нямат основания да се тревожат. Всяка сутрин получават вестниците вкъщи, четат неговите статии, знаят, че е жив и здрав.
Надя е дошла да го види… Затъжила се е. Ето това е важното, най-важното.
И точно тогава, когато я видя, застанала на вратата — висока, стройна, красива, той реши, че тази девойка ще бъде негова жена.
От този ден започна по-често да се прибира на „Рождественка“.
Алилуеви се грижеха за него, хранеха го, дори му купиха костюм. Най-много се грижеше Аня, но истинската домакиня вкъщи беше Надя, най-малката.
Олга Евгениевна и Аня се щураха, говореха си високо, та кънтеше цялото жилище, пречеха му с викането си. А Надя, препасала престилка, с четка в ръка старателно почистваше жилището, поставяше всяко нещо на мястото му, обичаше реда, чистотата — и все мълчешком, без суетня и викане. Истинска домакиня!