Вечер тя свиреше на пиано, свиреше за себе си и когато ТОЙ се прибираше, преставаше да свири.
— Защо не свириш, защо спря? — питаше той.
— Почивайте си — отговаряше тя, — няма да ви преча.
Тя още учеше в гимназията, славела се там като болшевичка, в клас осмивала „душичката Керенски“, отказала да даде пари за подпомагане на някакви онеправдани царски чиновници. Но той чуваше всичко това не от нея, а от Олга Евгениевна.
Понякога вечер всички оставаха около масата.
ТОЙ молеше Надя да посвири на пиано, тя отказваше, тогава ТОЙ я молеше да прочете нещо от Чехов. ТОЙ обичаше Чехов и обичаше да му го чете Надя. Хубаво четеше.
И Аня четеше, но лошо, не можеше да сдържи смеха си, спираше, превиваше се от смях — не можеш нищо да разбереш… Когато четеше, Надя никога не се смееше, а ако се смееха слушателите, правеше пауза и после пак продължаваше. Четеше „Хамелеон“, „Унтерът Пришибеев“, „Душичка“ също, но както МУ се струваше, без особено удоволствие.
Понякога й идваха на гости приятелки. Той чуваше младите им момински гласове… После заговаряха на френски… Той се ядосваше, сякаш те говореха на френски нарочно, за да скрият нещо от него, излизаше навъсен. Но фактът, че Надя знаеше френски, свиреше на пиано, нейната сериозност и сдържаност ГО привличаха.
Веднъж беше полегнал и се събуди от вик:
— Йосифе!
Отвори очи.
На вратата бе застанала Надя… Той веднага почувствува миризма на изгоряло, тлееше одеялото — беше заспал с лулата в ръка…
Тя отвори прозореца. Той скочи, уви одеялото на топка. После дотичаха Олга Евгениевна и Аня. Засуетиха се. Заахкаха. Надя му се усмихна, махна му с ръка и излезе от стаята.
Веднъж заведе вкъщи Камо, остави го и излезе. Камо цяла вечер ги развличал с разказите си… Той знаеше, че в историите на Камо се говори и за НЕГО.
След една година, вече през осемнайсета, се ожени за нея. И веднага я отведе в Царицин. Но после я върна в Москва и повече не я взе в своите пътувания.
Откога започна неразбирателството помежду им?… Не би могъл да каже точно.
Сигурно веднага след раждането на Светлана… Тогава тя внезапно замина с Вася и със Светлана — още я кърмеше — за Ленинград при родителите си, заяви, че вече няма да се върне. Нарече го грубиян, и простак го нарече. Такова нещо той не би простил на никого, а на нея й прости: жената наскоро е родила, казват, през този период те всички били нервни, истеричното начало, което съществува у всяка жена, се проявявало с особена сила.
Прости й, обади се в Ленинград, помоли я да се върне, дори искаше да иде да я вземе. Тя отговори присмехулно: „Идването ти ще струва твърде скъпо на държавата.“ И се върна сама.
Какво означаваха тези думи? „Идването ти ще струва твърде скъпо на държавата.“ Тогава си помисли, че това е една от нейните обичайни насмешки, обикновеното й женско ехидство. Сега го разбира другояче, както си е било. Отиването му в Ленинград няколко месеца след Четиринайсетия конгрес, след разгрома на зиновиевската опозиция, след смяната на ленинградското ръководство би било неуместно, можело е да бъде изтълкувано погрешно.
Киров я е придумал да се върне, Киров не е искал НЕГОВОТО идване в Ленинград, още тогава не го е искал. Там се е завързало тяхното нежно приятелство.
Малко преди смъртта си тя му заяви, че веднага щом завърши академията, ще замине за Харков при семейство Реденс, там ще работи.
Докладваха му разговора й с бавачката. „Всичко ми дотегна, всичко ми е омразно, нищо не ме радва“ — казала на бавачката. Какво значи „нищо“?! Ами децата?
Всичко правеше напук на него.
Знаеше, че ТОЙ мрази парфюми, смята, че жената трябва да лъха само на свежест и чистота. А се парфюмираше, нарочно се парфюмираше, хем с чуждестранни парфюми, носеше й ги братчето й Павел, и напук се обличаше с чужбински рокли, които й носеха същият този Павел и скъпите, милите Сванидзе. Движи се в академията сред обикновени съветски хора и мирише на чужбински парфюми. НЕГОВАТА жена… Как ви се струва това?!
Защо Павел й подари пистолет? За какво й е на една жена пистолет? На кого би хрумнало да подарява на жена пистолет! Дали полека-лека не я е подготвял да ГО убие? След онова, което се случи, ТОЙ нареди да му отнемат пропуска за Кремъл. Малко му е, малко! Обзе го омраза към Павел. Трябва да го накаже строго. Та да знае!
Сега вече няма да се ожени.
Народът ще го разбере. Изгуби любимата си жена, не иска друга — така ще го разбере народът. Добър баща, не иска да доведе мащеха на децата си — така ще го разбере народът. И той не иска децата му да имат мащеха — нови усложнения, нови кавги, нови роднини, а какви ще бъдат те, тези роднини? Самотата ще усили впечатлението за НЕГОВАТА простота, която толкова импонира и харесва на народа. Дори няма кой да се погрижи за него.