В антрето стоеше Марк Александрович Рязанов.
Той пристигна в Москва за Юнския пленум на ЦК. На седми юни пленумът приключи. На осми беше при Орджоникидзе, дълго седя в кабинета му. Но при Иван Григориевич не се отби, а се обади отнякъде по телефона и помоли за разрешение да го посети вечерта вкъщи, макар че отношенията им бяха поразвалени: формално за това, че Рязанов не помоли Сталин за снизхождение към племенника му и Иван Григориевич си позволи да се учуди на тази му постъпка, а фактически за това, че тук пролича тяхното различно отношение към Сталин.
Будягин знаеше, че Рязанов има неприятности, май го сваляли от завода и го прехвърляли в Кемерово, на строителството на комбината. Странно назначение: Марк Александрович е металург, а не минен инженер или химик, най-малкото пък строител. Изглежда, Орджоникидзе го е уведомил за новото назначение, но не му е казал истинската причина за преместването. Естествено затова е дошъл тук, иска да научи от Будягин точно каква е работата. Но Иван Григориевич с нищо не може да му помогне — и той нищо не знае.
Влязоха в кабинета. Марк Александрович помоли за разрешение да си свали сакото, нисък, оплешивяващ дебеланко с къс апоплектичен врат, той пъхтеше, погледът му беше тревожен и напрегнат.
— Е, Марк, казват, че заминаваш за Кемерово? — попита Будягин. Като се обърна към Рязанов по име, искаше да подчертае приятелското си отношение към него. Разбираше, че сега Рязанов се нуждае от него.
— Заминавам. Бих искал да зная причините за преместването. Но Григорий Константинович не ми ги каза. Такава била волята на партията, Кузнецкият басейн трябвало да се подсили. Наградихме те с орден, значи те ценим.
През март в „Правда“ бе публикуван голям списък на ръководители от тежката промишленост, наградени с ордени „Ленин“. Сред тях беше и Рязанов. Начело на списъка беше самият Орджоникидзе. Будягин го нямаше в списъка.
— Не мога да разбера каква е причината. Ломинадзе? Ломинадзе се самоуби през януари. Не бяхме в близки отношения, но никога не сме се и карали. И не съм аз причината за неговото самоубийство, Иван Григориевич, вие добре го знаете. Извикал го секретарят на областния комитет Риндин, държал се грубо с него.
— Ти откъде знаеш?
— В завода всички знаят, Иван Григориевич. На мен лично Ломинадзе не ми е разказвал, но разправят, че му представили нечии показания — бил възглавявал заговор в Коминтерна. И когато за пореден път го извикали при Риндин, той се застрелял направо в колата, шофьорът спрял, помислил, че се е пукнала гума. Гледа — Ломинадзе се килнал настрана и си говори: „Женски изстрел.“ Шофьорът разправяше, че преди това спирали, пийнали, хапнали, изглежда, диафрагмата се е повдигнала и макар че Ломинадзе стрелял правилно, два пръста под пъпката на гръдта, куршумът не улучил сърцето. Върнали се, в болницата оперирали Висарион Висарионович, но той умрял под упойката.
Иван Григориевич слушаше внимателно, макар да знаеше всичко, което му разказваше Рязанов, знаеше и повече: измислените показания на Чер и на други негодници бяха изпращани и на самия Ломинадзе по лично нареждане на Сталин.
— Григорий Константинович обичаше Ломинадзе, разбирам, че тежко е преживял смъртта му. Но аз, както се казва, нямам пръст в тази история… Трудно ми беше да се сработя с него: той — голяма политическа фигура, аз — обикновен инженер, но все пак ръководител на строителството. И въпреки това, повтарям, нямахме конфликти. Знам и отношението на другаря Сталин към Ломинадзе, но не съм се влиял. Нещо повече! Бях убеден, че ще погребат Висарион Висарионович в родния му край, както е прието при грузинците, но беше наредено да го погребем на градските гробища, което и направихме. Грузинците му поставиха паметник, събраха пари с подписка, не кой знае какъв монумент, приличен паметник, можех ли да им го забраня? Може би другарят Сталин е недоволен от това?
— А къде е този списък на дарителите? — попита Будягин.
— В счетоводството. Всичко е оформено. Средствата са доброволни, именно с тези средства заводът плати някои материали, дребна работа, но всичко е законно.
Будягин премълча. Рязанов му стана неприятен: застрахова се… Страх го е. И списъка на дарителите държи в счетоводството. Нима не разбира, че всички, които фигурират в този списък, всичките тези нещастни грузинци след време ще бъдат унищожени. Сталин не прощава подобна благотворителност.
— Иван Григориевич — неуверено подзе Рязанов, — исках да се посъветвам с вас… Естествено разбирам, че преместването ми не е случайно. Но причините за него не са ми ясни. Производствени причини няма: сроковете за строителството се спазват с изпреварване, металът е с високо качество, градът се благоустройва, през януари пуснахме трамвай, ликвидирахме неграмотността, миналата година в институти, техникуми, училища за ликвидиране на неграмотността учиха трийсет и две хиляди души, десет хиляди от тях без откъсване от производството. Градът стана културен център, при нас идваха Собинов и Обухова, Катаев и Гладков, дойде дори Луи Арагон. Та нали всичко е направено от нашите ръце, започнахме от нулата. Защо изведнъж ме свалят?