Размишлявайки така, Сталин внимателно слушаше Бухарин. Впрочем внимателно го слушаха всички, особено онези от националните републики. Разтапяха се от възторг и умиление — пред тях говори самият Бухарин, „най-добрият теоретик на партията“, „любимецът на партията“, наслаждаваха се на логиката му, на бляскавите му формулировки. Айтаков от Туркмения чак е зяпнал, Ербанов от Бурят — Монголия примижава като сит котарак. Хем са националисти. И Мусабеков — председателят на Съвета на народните комисари в Закавказието — е националист, и Рахимбаев от Таджикистан е националист, и узбеките Икрамов и Файзула Ходжаев са националисти. Просто очите им грейнаха, когато Бухарин се разприказва за суверенитета на съюзните републики. За тях Бухарин продължава да бъде „вожд“. Сигурно се надяват, че като е възложил на Бухарин да подготви новата Конституция, ТОЙ го връща към ръководна работа. Много им се иска да е така. Убедени са в своята самостоятелност, в своята незаменимост, местни феодалчета!
Същата стока са и седналите тук Голодед и Червяков от Белорусия, Любченко, Петровски и Чубар от Украйна… Неясни, неблагонадеждни хора…
На мястото на убития Киров и умрелия през януари Куйбишев той сложи в Политбюро Чубар и Микоян.
Микоян е хитрец и мошеник, но НЕГОВ хитрец, НЕГОВ мошеник и работар. Хем и обстоятелствата около спасяването му в Баку през 1918 година са неясни. Всички бакински комисари разстреляни, а другарят Микоян остана жив. Странно, нали? Този човек ще му служи вярно.
Чубар не му е ясен. Но се наложи да избира между него и Петровски — и двамата са кандидат-членове на Политбюро от 1926 година, тъй че по-добре Чубар, отколкото Петровски. Чубар не е ясен, а Петровски, напротив — чужд човек, марксист-идеалист като собствения МУ скъп тъст Алилуев.
Пък и не всички присъствуващи руснаци са ясни.
Акулов например, какъв е плешив, прилича на монголец. Беше прокурор, пречеше на Вишински, наложи се да го избере за секретар на ЦИК вместо Енукидзе, та за прокурор да назначи Вишински, да му развърже ръцете, голям негодник е Вишински, но необходим негодник, ей го, седи навъсен, демонстрира, че не е във възторг от доклада на Бухарин, заради НЕГО демонстрира, всичко разбира това говедо със зализана прическа, с побелели, грижливо подстригани мустачки, с явно скъп костюм и риза с колосана яка, с вратовръзка — прави се европейски интелигент, а в душата си е престъпник.
От време на време любезно се усмихва на Криленко, а го мрази, би го излапал без подправки.
Безспорно Криленко е враг. Как се държа при разглеждането на въпроса за наказателната отговорност на децата? Като враг.
… Въпреки закона от 7 август, кражбите на държавно имущество продължават, особено в транспорта. Крадат главно децата. В последното си съобщение Ягода наблегна на това. Същото обстоятелство потвърди и Каганович, който от февруари ръководи железопътния транспорт.
Но децата са неподсъдни…
А защо всъщност да са неподсъдни?
Едно момче на дванайсет години добре знае, че не бива да се краде, добре знае, че кражбата е престъпление. Но на това момче му е известно също, че не могат да го съдят. Затова нека знае: можем и трябва да го съдим.
Нека го знаят и родителите, които пращат децата си да крадат. Трябваше да се внесе поправка в наказателния кодекс: на всякаква наказателна отговорност, включително и на висша наказателна мярка, подлежат всички граждани от дванайсетгодишна възраст нагоре. Тогава ще престанат да крадат, ще престанат да плячкосват народното имущество, ще престанат да грабят и убиват. И за родителите това ще бъде добро предупреждение. За всички и за всякакви родители. Ще знаят какво заплашва децата им.
Обаче народният комисар на правосъдието Криленко се възпротиви на издаването на такъв указ. Дори искаше ТОЙ да го приеме. ТОЙ, разбира се, не го прие. Имаше точни сведения: Криленко твърдял, че подобен закон бил безпрецедентен, че нямал аналози в световната съдебна практика, че в нито една страна по света не екзекутирали дванайсетгодишни деца, че децата можело да станат жертва на лъжливо обвинение, а и просто на недоразумение, че приемането на такъв указ през осемнайсетата година на съветската власт щяло да направи зловещо впечатление в чужбина, да подрони престижа на съветската държава.
Какво така другарят Криленко изведнъж стана много хуманен, какво така взе да се съобразява с буржоазното обществено мнение?… По-рано, когато беше обвинител по процесите срещу Промпартията, срещу меншевиките и по други процеси, не се съобразяваше толкова.