Първата крачка е направена. На убийството на Киров ТОЙ отговори с безпощадни удари, създаде в страната атмосфера на страх. Най-мощният удар бе нанесен по Ленинград. Този град вече никога не ще се възроди като втора столица. По цялата страна се провежда гласна проверка на партийните документи и негласна проверка на всеки партиен член чрез органите на НКВД. Те улавят, изолират, а когато трябва, унищожават бившите участници във всички видове опозиции, пришълците от чужди класи, царските чиновници и офицери, служителите на религиозните култове, бившите кулаци и подкулачници, всички антисъветски настроени хора. Но всичко това, макар и в по-тесни мащаби, го имаше и по-рано. Голямата работа предстои тепърва.
Зиновиев и Каменев признаха моралната си отговорност за убийството на Киров. Колко хитро я признаха, в каква двусмислена формулировка я облякоха: „По силата на обективната ситуация предишната дейност на бившите опозиции би могла да доведе само до израждане на тези престъпници.“
Политикани! Мислят, че ще се спасят с такива уловки… Но в онзи момент не можеше да се измъкне повече от тях. Невъзможно беше и да се отлага повече процесът, трябваше незабавно да се възползува от убийството на Киров. Признанието на Зиновиев и Каменев позволи да ги изолираме. Но изолацията е полумярка. Троцкистите са изолирани вече пет години и все пак чакат своя час. Историята учи: от затвора до престола има само една крачка. За да не се случи това, по пътя помежду им трябва да има ешафод.
Отговорността за убийството на Киров трябва да бъде не морална, а наказателна. Зиновиев и Каменев трябва да бъдат осъдени за онова, което направиха.
Буржоазните вестници не признаха януарския процес — видите ли, той бил закрит, позовават се на прочутата сентенция на дърдоркото Мирабо: „Дайте ми какъвто и да е съдия — пристрастен, користолюбив, дори мой враг, но да ме съди публично.“
Добре! Прекрасно! Ще имат открит процес, ще имат публичен съд. Зиновиев и Каменев ще признаят престъпленията си пред целия свят. Ще признаят, че са наредили Киров да бъде убит, че са подготвяли убийствата и на други ръководители на партията и правителството. И затова трябва да бъдат не изолирани, а унищожени. И ще бъдат унищожени.
Ще признаят ли Зиновиев и Каменев? Ако им обещаем живота, ще признаят. Докато има живот, има и надежда за власт. Ако изгубят живота си, завинаги губят тази надежда. А ако упорствуват, върху тях ще се стовари цялата грамада на репресивния апарат, цялата грамада на държавата. Няма да устоят. Пред това няма да устоят. Заложници ще бъдат семействата им, техните съпруги и деца, и няма да устоят пред това, нали са любещи съпрузи, чадолюбиви бащи.
Ето, изказва се Файзула Ходжаев — председателят на Совнаркома на Узбекската ССР, а също и един от председателите на ЦИК на СССР — като представител на Узбекистан. Такъв човек ще се откаже ли от живота? Хубавец, с фино лице, такива хубавци са ги рисували по древноперсийските миниатюри.
Живее в разкош, къщата му тъне в килими, в скъпи украшения, най-ценното сигурно е укрито, те всички там, в Бухара и Самарканд, трупат брилянти.
Между другото Файзула не е в добри отношения с Икрамов — секретаря на ЦК на Узбекистан. Първият е аристократ, вторият — плебей, но нахален плебей. На Пленума на ЦК и ЦКК на ВКП (б) през април 1929 година в отговор на НЕГОВАТА реплика раздразнено отговори: „Другарю Сталин, в края на краищата ще ме оставите ли да свърша или не?!“
Икрамов е приятел на Бухарин, лани Бухарин беше на почивка в Узбекистан, живя у него, у Икрамов. Тъй че в бъдеще мястото на Икрамов е редом с Бухарин, пък и Файзула при тях: ще се ядат с Икрамов. Всичко на тоя свят свършва с предателство: и враждата, и дружбата.
Така размишляваше Сталин, докато говореха Ходжаев и другите членове на комисията. Изслуша само Бухарин и Радек — те са съставителите, останалите са дърдорковци, които говорят само за да чуе ТОЙ гласа им. Говорят за ролята на местните съвети, за други глупости — това не му беше интересно и не ги слушаше.
Главните направления на новата конституция са набелязани правилно от Бухарин и Радек.
Това е документ, по който съвременници и потомци ще съдят за облика на съветската държава, за нейния демократичен облик, за широките свободи на нейните граждани. На фона на такава конституция всякакви брътвежи за терор и беззаконие ще изглеждат като нелепа измислица.
Тази конституция му дава огромен международен престиж. Да, ще има съдилища, ще има процеси, но те ще стават на фона на най-демократичната конституция и затова ще изглеждат абсолютно законни и справедливи. Тази конституция печели особено при сравнение с онова, което става във фашистка Германия. И Хитлер извършва революция, своя национална революция, Хитлер съумя да сплоти около себе си немския народ и очевидно задълго — създаде могъщ апарат на властта. Но действува грубо, с чисто немска праволинейност, с чисто пруско високомерие. Политик е, но не е изкусен политик, прави много грешки, които силно му вредят в очите на световното обществено мнение.