Крие ли опасност приемането на такава конституция? Никаква опасност, защото властта остава в ръцете на партията, а следователно в НЕГОВИТЕ ръце. Това е реална власт. Тя трябва да се узакони конституционно. В конституцията трябва направо да се каже, че Комунистическата партия е водещата и направляваща сила в съветската държава. Но кандидати ще издига не само партията, а и профсъюзите, и комсомолът, и другите обществени организации. Те ще бъдат кандидати от блока на Комунистическата партия с тези организации.
Не, това не е правилно. Блок на Комунистическата партия с други организации не може да съществува, това би означавало да се поставят тези организации на равна нога с партията, никакво равноправие, никакъв паритет тук не са възможни. Блок може да има не с организация, а с народа…
„Блок на комунистите и безпартийните“ — ето, така ще бъде правилно.
Безспорно новата конституция ще изисква от нашите наказателни органи по-голяма оперативност, по-засилена бдителност — враговете не ще посмеят да се възползуват от новата конституция за своите цели, такива опити ще бъдат смазани в зародиш.
Безспорно е също, че новата избирателна система ще изисква и от партийните организации по-голяма оперативност и по-засилена бдителност. Нищо, нека поработят в новите условия, нека се поразмърдат. Всяка изборна кампания трябва да се превръща в широка политическа кампания. На Запад избирателите гласуват за една или друга буржоазна партия, у нас избирателната кампания ще се превръща в могъща политическа агитация за Комунистическата партия, за съветската власт, ще представлява демонстрация на единството на партията и народа, ще бъде всенароден празник.
Разбира се, новата конституция е добро политическо прикритие за предстоящата кадрова революция. Но то не е достатъчно. Необходимо е много по-нашироко да популяризираме нашите победи и постижения, да изтъкваме ентусиазма на народа.
Безспорно този ентусиазъм е предизвикан от Октомврийската революция. Всяка революция поражда надежди за по-добро бъдеще, надеждите за по-добро бъдеще пораждат ентусиазъм. Нашата задача сега е да покажем на народа неговия ентусиазъм, а на целия свят да покажем ентусиазма на съветския народ.
За тази цел печатните органи трябва всеки ден да говорят за постиженията, и не само печатните органи, а и литературата, изкуството, театърът — всичко това трябва да служи за изтъкване постиженията на съветския народ, да спомага за развитието на неговия ентусиазъм, на неговата вяра в общото дело.
Разбира се, трябва да се пише и за недостатъците. Но недостатъците да се обясняват преди всичко със съпротивата на вражеските елементи, вражеските елементи трябва да се унищожават.
Сталин се сепна.
Като си наливаше вода от шишето, Сулимов изтърва чашата и тя се удари в чинийката.
Непохватен глупак! Не може да удържи една чаша. А пък е председател на Совнаркома на РСФСР. Премиер-министър, тъй да се каже. Да не е махмурлия?… И той е от ония — от 5-а армия, съратник на Иван Никитич Смирнов и Тухачевски, макар че не се е свързвал с опозицията.
Прави се на наивник, демократ, видите ли. Наскоро отишъл в ЦУМ, обиколил магазина като обикновен купувач, после отишъл при директора, изчакал си реда да го приеме, предявил си оплакванията пак като обикновен купувач (хората почти не го познават в лице), а в края на разговора съобщил кой е. Хвърлил в ужас целия ЦУМ. Журналистите с възторг описаха целия случай. Намериха, видите ли, нов Харун-ал-Рашид.
Съветските хора не се нуждаят от такива ръководители, които тайно, инкогнито се тъпчат сред народа уж за да научат какви нужди има… Истинският съветски ръководител знае от какво се нуждае народът му, без да се блъска по опашките. Всички тези новоизпечени харун-ал-рашидовци искат да са оригинални, подражават на покойния Киров, искат да покажат на народа своя особен, „демократичен“ стил на ръководство, а драскачи като Михаил Колцов и Зорич им създават евтина популярност.