Сталин престана да слуша Сулимов и другите членове на комисията, отново потъна в своите размисли.
Всяка революция е съпроводена с жертви, без жертви няма революция. Цялата история на човечеството е изпълнена с жертви: жертви на войни, на стихийни бедствия, на епидемии, на глад, на нищета, погиват милиони. Човечеството бързо забравя загубите си, защото в крайна сметка всичко завършва със смърт, всеки живот завършва със смърт, естествена или неестествена, ранна или късна. Смъртта е неизбежна, хората са се примирили с нейната неизбежност. Помнят само онези, които са изпращали хората на смърт: пълководците, владетелите, великите предводители на народа. Човечеството помни имената на Александър Македонски, Юлий Цезар, Наполеон, Суворов и Кутузов, Степан Разин и Пугачов — кой си спомня имената на хората, загинали по тяхно време, заради тях, в тяхно име? Никой не си ги спомня.
Само че никога не бива да се оправдаваш. След като укрепил властта си, Наполеон разстрелял с оръдия стотици хора. Кой си спомня за тях? Милиони хора са загинали в Наполеоновите войни, тях също никой не ги знае. А виж, за смъртта на херцог Енгиенски се опитал да се оправдае и историята до ден-днешен не му е простила тази смърт.
Истинският владетел трябва да остави след себе си тържествени химни, победни маршове, а не траурни плачове и унили вайканици. Народът трябва да пее песни, вдъхващи надежда и оптимизъм, а не скръб, мъка и безверие, трябва да пее радостно и с пълен глас — великото време трябва да се запомни като велик празник. Към това трябва да ориентираме културните кадри, поетите, композиторите, драматурзите, дейците на театъра и киното. Всякакъв песимизъм, декадентство, безверие, очернителство, явно или скрито, трябва да се пресичат из корен и безпощадно. Победни викове трябва да заглушават стоновете на повалените врагове.
Обсъждането завърши, и последният дърдорко се изприказва.
— Е, добре — каза Сталин, — мисля, че другарите изказаха разумни мисли, внесоха съществени предложения. Мисля, че трябва да изберем редакционна комисия, която да вземе предвид изказаните тук мнения и предложения и да ги внесе в окончателния проект за конституция, който после ще предложим на съветския народ за обсъждане. Има ли възражения?
Възражения нямаше.
За председател на редакционната комисия беше избран другарят Сталин.
От 30 члена на Конституционната комисия на СССР са разстреляни:
През 1937 година — Голодед, Енукидзе, Сулимов; през 1938 година — Айтаков, Бухарин, Ербанов, Икрамов, Криленко, Мусабеков, Рахимбаев, Уншлихт, Ходжаев; през 1939 година — Акулов, Радек, Чубар; през 1940 година — Бубнов.
Червяков и Любченко завършват живота си със самоубийство. Преди да се застреля, Панас Любченко застрелва жена си, за да я избави от мъчения и изтезания.
12.
Иван Григориевич не говори с Орджоникидзе за Рязанов. Нямаше формален повод — не наблюдаваше металургията, а да подхваща неофициален разговор? Защо? Будягин не взе присърце неприятностите на Рязанов: вярно, способен, знаещ инженер е, добър организатор, но погледнато човешки — не, не му е симпатичен, прояви страхливост в случая със Саша, беше упоен от благоразположението на Сталин, беше готов да му целува ръцете, още не знае накъде избива Сталиновото благоразположение, но сега очевидно ще научи.
Дори да заговори с Орджоникидзе, какво ще му каже той? Има решение на Организационното бюро за прехвърлянето на Рязанов в Кузбас. Ами разследването по извънплановото строителство? Какво да се прави, законът си е закон. След като Рязанов арестува московската комисия и особено след самоубийството на Ломинадзе отношението на Орджоникидзе към Рязанов се промени. Безспорно Рязанов не е виновен за смъртта на Ломинадзе — знае се кой е виновният, но Рязанов можеше да бъде по-тактичен с изпадналия в немилост Ломинадзе, можеше да не се перчи пред него с техническите си знания, с превъзходството си.
Пък и отношенията между Будягин и Орджоникидзе не бяха такива, че да се стигне до откровен разговор. В личен план по-рано ги свързваше само приятелството с Киров. Сега Киров го няма. Нещо повече, смъртта на Киров ги отдалечи един от друг, нали Будягин предаде на Орджоникидзе предупреждението на Березин. Да допуснем, Орджоникидзе е подценил това предупреждение, нали и самият Будягин тогава не разбра, че става дума за живота на Киров. Но защо сега Орджоникидзе допуска да се унищожават стопанските кадри? Това унищожение още не е масово, но натам върви работата, ту тук, ту там арестуват инженери, директори на заводи по най-нелепи обвинения. Казват, в отделни случаи Серго протестирал, но нали вмешателството на НКВД в стопанските работи трябва решително да се прекрати.