Якир — грамаден, широкоплещест, с живи кафяви очи, чипонос, безумно храбър мъж. Ала в черната му къдрава коса са се появили бели кичури — раничко е за трийсет и деветте му години.
И накрая — Йероним Уборевич — типичен интелигент с пенсне, с фини черти на лицето.
И все пак не го напускаше мисълта: вчера на Пленума те са гласували за изключването на Енукидзе от партията. Може да са повярвали на лъжливия доклад на Ежов, може да не са знаели за арестите сред кремълския персонал, и все пак, и все пак. Гласували са! Гласували са не защото са вярвали на Ежов, а защото зад Ежов е стоял Сталин, пък на него са били длъжни да вярват, на него не може да не се вярва. Ами ако избухне война? Нима и тогава сляпо ще се подчиняват на невежите заповеди на Сталин и Ворошилов? Та това би означавало да изгубим войната.
Не! По военните въпроси те няма да отстъпят, както не отстъпваха в Гражданската война, както не отстъпват и сега, провеждат своята линия, укрепват армията, въоръжават я, преодоляват съпротивата на ръководещите невежи.
С всеки от тях Иван Григориевич се бе срещал по фронтовете на Гражданската война, особено с Тухачевски. На двайсет и пет годишна възраст Тухачевски командуваше Първа армия на Източния фронт. Не се присъедини към метежа на Муразьов, оня го арестува, замалко да го разстреля. Група болшевики, в която влизаше и Будягин, превзе с бой затвора, освободи затворените там Тухачевски и Фелдман. Групата командуваше Варейкис, но Тухачевски наричаше свой спасител именно Будягин.
Като командир на Пета армия Тухачевски участвува в разгрома на Колчак, участвува в разгрома на Деникин. Между другото, точно тогава Иван Григориевич се убеди в истинското отношение на Сталин към Тухачевски.
Будьони не изпълни заповедта на Тухачевски, поради което Деникин успя да се изтегли към Новоросийск, да се евакуира в Крим и да създаде там нов фронт. Будьони има смелостта да не се подчини на Тухачевски само защото зад гърба му бяха Сталин и Ворошилов.
Същото стана през 1920 година край Варшава. Въпреки изричното разпореждане на Главното командуване, Сталин задържа армията на Будьони край Лвов и така даде възможност на Пилсудски да нанесе на армията на Тухачевски флангов удар, който реши кампанията. Виновен беше Сталин, дори Ленин каза: „Как може да се настъпва към Варшава през Лвов?“ Но след смъртта на Ленин по-славните историци приписаха несполуката на Тухачевски. За това допринесоха и Егоров с книжлето си „Лвов — Варшава“ и Шапошников с книжката „На Висла“. Активно доказваше правотата си и Будьони.
Преследванията спрямо Тухачевски стигнаха дотам, че през 1930 година на поредното заседание в Централния дом на Червената армия един от Сталиновите блюдолизци извика на Тухачевски: „Заради 1920 година трябва да ви обесят.“ И това — на победителя на Колчак и Деникин, на човека, който потуши кронщатския и антоновския метеж. Преследванията стигнаха своя връх на дискусията за полската кампания през 1932 година във Военната академия. Изказванията, компрометиращи Тухачевски и възхваляващи Сталин, бяха инспирирани, тенденциозни, правеха тягостно впечатление. Един участник в дискусията разказа всичко това на Будягин. Тухачевски не присъствувал на заседанието.
Докато беше в чужбина, Иван Григориевич с голямо внимание следеше тези събития. У Тухачевски той виждаше не само изключителен стратег за една бъдеща война, но и човека, който — за разлика от Сталин — разбира, че войната ще се води с Германия. И макар че кампанията срещу Тухачевски от 1932 година бе прекратена, Будягин с горчивина си мислеше, че отношението на Сталин, Ворошилов и Будьони към Тухачевски крие голяма опасност.
Отдавна, още през Гражданската Тухачевски му разказа историята на своето семейство. Баща му, потомък на обеднял дворянски род, се влюбил в селянка. Майка му се научила на четмо и писмо, когато вече била омъжена.
А него като дете го учили да свири на цигулка. Нещо повече, той самият правел цигулки. Тогава това смая Иван Григориевич: „Нима сам ги правехте?“ „Правех ги“ — усмихна се Тухачевски и с молив нахвърля на лист хартия чертежа: отначало се изрязва това, после това.
Беше ли Тухачевски убеден комунист? Той влезе в партията през април 1918 година, когато победата на болшевиките още не беше сигурна. Но Тухачевски разбра значението на Октомврийската революция за Русия и свърза с нея живота си. Беше истински руски човек, при това роден пълководец смяташе укрепването на могъществото на Русия за главно дело на своя живот. Могъща страна — могъща армия, а боеспособността на армията го тревожеше. Стрелковото й оръжие беше остаряло, самолетите, танковете, транспортните и свързочните средства бяха нищожно малко. Тухачевски, както и Будягин, знаеше чужди езици. И двамата прекрасно виждаха колко и в какво именно Русия е изостанала от другите страни.