През 1928 година Тухачевски написа докладна записка за превъоръжаването на армията. Сталин и Ворошилов просто не й обърнаха внимание, отношенията с Тухачевски още повече се изостриха, той подаде молба и напусна поста началник-щаб, беше назначен за командващ Ленинградския военен окръг.
През януари 1930 година изпрати нова докладна. И към нея се отнесоха, както към предишната.
Сталин и Ворошилов гледаха към миналото, опираха се на опита от световната и Гражданската война, а Тухачевски като истински военен гений гледаше в бъдещето.
Ала след година записките на Тухачевски бяха извадени от сейфа — най-сетне ръководството разбра, че армията трябва да се реконструира технически. И онези, които осмиваха и отхвърляха предложенията на Тухачевски, щат не щат, бяха принудени да възложат именно на него изпълнението на тази програма. Тухачевски бе назначен за заместник-народен комисар на отбраната по въоръжението и енергично се захвана за работа.
Будягин му помагаше, доколкото можеше.
Привлякоха изтъкнати учени, конструктори, списъка съставиха заедно: Туполев, Поликарпов, Илюшин, Петляков (авиацията), Дегтярьов, Токарев (стрелковото оръжие), Котин, Заславски, Морозов, Духов (танковете), Лангемак, Клейменов (реактивните снаряди), Корольов, Цандер (ракетите), Ошчепков, Смирнов (радиолокацията), Курчевски (артилерията). Червената армия стана пионер в авиодесантите. С помощта на академик Йофе се внедряваше радиоелектрониката. Сериозно се занимаваха с танкостроенето. Кое е по-добро — бързоходен танк, но с лека броня, или обратното — добре защитен танк с тежка броня, но по-малко подвижен? Тухачевски упорито настояваше за създаване на среден танк, добре защитен, но и подвижен, годен и за маневри, и за разкъсване на отбрана. Именно такъв беше новоконструираният модел.
— Прекрасна машина — Уборевич разглеждаше чертежа на бюрото, — издържа всички изпитания, време е да пристъпим към масовото й производство, да обучаваме хора, да отработваме танковите маневри.
Изглеждаше уморен, очите зад стъклата на пенснето му бяха сякаш болни. Иван Григориевич свърза болнавия му вид с вчерашния пленум. Вероятно Уборевич вижда по-надалеч от останалите.
— Серийно производство се предвижда за трийсет и осма година — каза Будягин.
— Това е голяма грешка, груба грешка! — Якир шумно отмести стола. — Свикнали сме да произвеждаме леки танкове. А главното сега е средният танк с противоснарядна броня.
— Само не ми троши мебелите — усмихна се Иван Григориевич.
— Можем да спорим дълго, всеки модел си има своите преимущества, но е време да стигнем до единодушно решение — каза Тухачевски, — този танк е най-перспективен и според мен — задълго.
Обсъдиха моделите и на леките и тежките танкове. Тук мненията не съвпадаха, бяха нужни още изпитания, но за средния танк всички бяха единодушни — това е танкът, който ни е нужен, трябва без протакане да се заемем с производството му.
Иван Григориевич обеща да постави този въпрос на първото заседание на колегията при Народния комисариат.
За огледа на новото артилерийско въоръжение, извършен от ръководителите на партията, не заговори никой, макар че Тухачевски със сигурност е бил там. А може и него да не са поканили. Сталин като нищо може да се е задоволил с обясненията на Ворошилов.
13.
Военните си отидоха, Будягин отново потъна в мрачните си мисли. Сталин никога няма да му прости миналогодишния им разговор. И все пак Иван Григориевич беше убеден, че насоката на Сталиновата политика крие извънредно трагични последствия и за Съветския съюз, и за световното комунистическо движение. Сталин си е направил погрешни изводи от идването на Хитлер на власт, а и цялата му предишна политика беше открай докрай погрешна. Всички негови прогнози излязоха неверни, стратегията — недалновидна, тактиката — неумела.
Настъплението на фашизма в Германия през двайсетте години изискваше решителен обрат в цялата политика. Трябваше да се образува единен фронт на работническата класа, да се сближим със социалдемократическите партии. Пред лицето на фашистката опасност те заеха твърда антифашистка позиция.
Такъв обрат не бе извършен.
Напротив, от 1929 година, когато Сталин укрепи лидерството си в Коминтерна, непримиримостта към социалдемократите се засили.
Десетият пленум на Изпълкома на Коминтерна през юли 1929 година обяви, че главен враг на революционния пролетариат е социалдемокрацията, че „особена форма на фашизма… е социалфашизмът“ и че пред комунистическите партии стои задачата „решително да се засилва борбата срещу социалдемокрацията, особено срещу нейното «ляво» крило като най-опасен враг“. Затова трябва да се скъсат всякакви връзки с нея, да се разобличи „нейната социалфашистка“ същност.