Иван Григориевич отново прегледа докладната. Вече бе махнал от нея някои остри изрази, които биха вбесили Сталин. Тя и сега звучеше рязко, но критиката беше насочена към Германската компартия. Бе споменат Мануилски — прекалено очевидни бяха изказваните от него нелепици. Бе посочил също, че главната опасност за страната е Германия, макар да разбираше как ще реагира на това Сталин.
14.
Към новото омъжване на дъщеря си професор Марасевич се отнесе със същото безразличие, както към предишното: децата му вече са големи, съвременни хора са, по-добре се ориентират във времето от него, стареца, да живеят както си знаят.
Вадим обаче изпадна в ярост. Какво? Да се омъжи за чужденец?! Да замине за Париж?! Сега в анкетите на въпроса „Имате ли роднини в чужбина“ той ще трябва да пише: „Да, имам.“ Хем не някаква си там нафталинена леля, а родната му сестра, сама заминала, омъжила се, и то за кого — за антисъветчик! Защото той е антисъветчик, този Шарл.
В „Известия“ вече бяха излезли две реплики по повод на негови клеветнически кореспонденции в парижката преса. Не го прогониха от Москва само защото през февруари идната година във френската палата предстои ратифицирането на френско-съветския договор. Сега си заминава сам, можем да си представим какви потоци кал ще излива върху съветската страна нейното мъжленце. Нейното мъжленце и неговото зетче… Да, да, неговият зет, зетят на Вадим Марасевич, съпругът на единствената му сестра ще публикува в парижката преса злобни антисъветски статии. И тая си я биваше!
Още в училище Вадим се бе опитвал да превъзпита сестра си, негодуваше от начина й на живот: модаджийка, шляе се по ресторанти, проявява обществена пасивност. После се примири с това. Дойдоха други времена, сестра му се вписа в новия пейзаж, не че сега се уважаваха повече, но съвместното съществуване стана възможно.
Семейството им се сплоти на почвата на сполуките, всички трябваше да влагат своя принос в касичката на семейното благополучие, не бе прието, дори бе забранено да внасят вкъщи своите несгоди, това беше условието за съвместния им живот, твърде много теглила имаха зад гърба си. А Вика наруши това условие, нанесе им вероломен удар, разби семейството, разби неговата съдба, неговото бъдеще.
Баща му естествено не се тревожи, той се реализира в живота, никой няма да му отнеме званията, хонорарите, наградите.
Ами той, Вадим, как ще се оправя? Започна толкова обещаващо. Всяко списание с удоволствие печата статиите му, признат е за един от най-принципните и непримирими критици, при това минава едва ли не за най-добрия оратор, изказва се на всички обсъждания… Какво ще кажат сега Ермилов и Кирпотин, неговите покровители? Кирпотин толкова вярваше в него! На писателския конгрес той помогна и на Кирпотин, и на Владимир Владимирович Ермилов, който беше член на редакционната комисия, по негова заръка Вадим занесе стенограмите за преглед на Маршак — докладчика по детската литература, и на Ставски — докладчика за младите литератори на страната, и на Кузма Горбунов — докладчика за работата на издателствата с начинаещите писатели, ходи дори при Николай Иванович Бухарин, и при Карл Радек ходи, и то не като прост пратеник, не като куриер, а като сътрудник на редакционната комисия: стенограмата може да се редактира, но без да се изопачава смисълът, без да се преиначава казаното. Владимир Владимирович Ермилов беше много доволен от работата му.
Сега всичко това ще рухне, сега той ще бъде принуден да обяснява, че сестра му, тая ресторантска въртиопашка, се е оплела с някакъв чужденец и е заминала в чужбина.
Сновеше из апартамента и стенеше като от зъбобол. Развратница, развратница, проклета развратница! Накрая не издържа и се втурна в стаята на Вика.
— Стига с тази истерия — спокойно каза Вика, — мухльо! Какво общо имаш ти? Бил си ми брат? Е, и какво от това? Какво значение има? Абсолютно никакво. Аз не съм дете. Не напускам семейството си. Напускам един съпруг и отивам при друг. Напуснах Архитекта, ясно ли ти е?! Него да питат: защо толкова лошо е живял с жена си, та е отишла при друг?
— Ти носиш не неговото, а нашето име — закрещя Вадим, — защо не сключи брак с него? Защото си има законна жена, а ти не си му жена, ти си му любовница, ей това си ти! Само си спала с него. Ти си Марасевич, ясно ли ти е?
— Какво противозаконно съм направила? — хладнокръвно попита Вика. — С Шарл сключих официален брак, взех името му и получих официално разрешение да замина в чужбина. С какво съм нарушила закона?
— Ти наруши нещо по-важно от закона, наруши елементарната етика, елементарния дълг на съветския гражданин. Изгонването в чужбина е наказание, една от най-висшите наказателни мерки. А ти заминаваш по собствено желание. Позор!