— Ах, ах — ухили се Вика, — колко си бил съзнателен, колко си бил правоверен, откога стана такъв? Ти просто си страхливец и от страх служиш на тези простаци. Всички те презират. Наричат те убиец, чух го с ушите си, убиец и лакей… Тъй че не се тревожи, нищо няма да ти сторят заради мен. И изобщо престани с твоите нотации, до гуша ми дойде! Затвори вратата отвън!
Вадим излезе и трясна вратата. Нищожество! Проститутка! Мръсница! Ако я бяха тикнали в затвора за връзки с чужденци, и той щеше да си изпати, но пак щеше да е по-добре. Щеше да излъже нещо, да спомене веднъж — сестра ми е в затвора или на заточение за еди-какво си, и толкоз! А сега мъжлето й ще напомня за себе си всяка седмица.
Вадим имаше ораторски способности и често говореше пред публика. Изнасяше лекции, доклади, изказваше се по събрания и съвещания, на редакционни и художествени съвети, но и много пишеше. Лекциите се слушат от стотици хора, а статиите се четат от хиляди, от десетки хиляди.
След Първия конгрес на писателите, който сложи край на разединението и груповщината, консолидира писателските сили, литераторите се насочиха към темата за социалистическото строителство, за индустриализацията и колективизацията, за преобразяването на страната. Литературата бурно се развива, потвърждават го романите на Катаев за Магнитострой, на Еренбург за Кузнецкстрой, на М. Илин за Сталинградския тракторен завод, на М. Шагинян за строителството на ВЕЦ, „Сот“ на Леонов, „Петър Първи“ на Алексей Толстой.
Вярно, повечето от тях са написани преди конгреса на писателите, но е нужен диалектически подход към въздействието на конгреса върху литературата. Конгресът увенча процеса, започнал с разговора на другаря Сталин с писателите през 1932 година, с неговите писма до Демян Бедни, до Безименски, до Бил-Белоцерковски. Именно разговорът на другаря Сталин и неговите писма нанесоха съкрушителен удар на антипартийните буржоазни тенденции в литературата, на разните литературни групировки, на вулгарно-социологическите и формалистичните школи и „школички“. Точно тогава, през 32-а година, другарят Сталин определи съветската литература като литература на социалистическия реализъм. Именно Първият конгрес на писателите окончателно утвърди процеса, започнат от другаря Сталин, именно на благотворното въздействие на статиите, беседите и изказванията на другаря Сталин литературата от началото на 30-те години дължи своя разцвет.
Развива се и театърът: пиесите на Погодин, Вишневски, Корнечук, Афиногенов, Ромашов са доказателство за това. Впрочем отживелиците на символистичната естетика, футуристическите и конструктивистките тенденции в творчеството на Мейерхолд и Таиров ни карат да бъдем нащрек.
Изразът „карат ни да бъдем нащрек“ беше любим на критика Вадим Марасевич. Той го употребяваше по отношение на произведения, чийто разгром очакваше, и когато разгромът започваше, вземаше в него законно участие. Когато пък говореше за произведения, чийто разгром не очакваше, пак употребяваше израза „кара ни да бъдем нащрек“, но по отношение на стилистични и композиционни несполуки, бледо изображение на отделни персонажи, скоропоговорки и тем подобни. Ако въпросното произведение се посрещнеше добре, гласът на Вадим се вливаше в общия поток на славословията, които естествено не изключват отделни дружески и безобидни критични забележки. Ако ли и това произведение биваше подложено на разгром, а то се случваше дори с произведения, преди време височайше одобрени, спасителният израз „карат ни да бъдем нащрек“ отново вършеше добра работа на Вадим.
Главният талант на Вадим беше умението му много ловко, със свои думи да перифразира предписаната отгоре официална гледна точка, вече изказана или предполагаема.
За разлика от талмудистите, от тъпанарите, дето в такива случаи повтарят фраза по фраза казаното свише и треперят дори на запетаята, Вадим използуваше изискани изречения, неочаквани цитати от отдавна умрели и следователно безопасни автори, дори латински сентенции. Това създаваше илюзия за собствена позиция, за независими съждения, за мощна ерудиция. Той се сдоби с реноме на човек лоялен, но прогресивен. За първото го ценеше литературното началство, за второто — литературната интелигенция.
Освен това беше простодушен, достъпен, общителен. Демократ. Този стил Вадим беше усвоил още в училище, когато се приспособяваше към демократичното поведение на тогавашните комсомолци, на комсомолците от двайсетте години, когато гледаше да се избави от всички видими признаци на своя чисто интелигентски произход, от своето, така да го наречем, буржоазно възпитание.