О, боже, боже!… Ами ако не го пуснат оттам?! Впрочем не: при арестуване представят заповед. И все пак това учреждение му вдъхваше ужас. Страхът, с който бе расъл в детството си, който уж бе преодолял, когато влезе в комсомола, отново го обзе, макар че сегашното му положение му изглеждаше толкова стабилно. След като стана един от най-ортодоксалните критици, след като стана всъщност „интелигентна тояга“ в ръцете на твърдочелите като Ермилов например, може от нищо да не се страхува — той е нужен на страната си! Да, именно такива като него са нужни на държавата, и там, където го викат, трябва да разбират това.
Стоеше пред огледалото и си връзваше вратовръзката. Ах, дявол да го вземе! Ръцете му треперят. Краят на вратовръзката все не улучва клупа. А дванайсет наближава.
Как е могъл баща му да се реши на такава глупост — да се обади на някаква Нели Владимирова, може да е агентка, фалшива патица, нали той го предупреди, нали баща му, въпреки високото си положение, все още се страхува от всичко. Хвърлят в затвора негови високопоставени пациенти, пращат на заточение и всичките му колеги, всички тези професори и светила треперят от страх. Ами неговите колеги, колегите на Вадим? Правят се на духовни наставници, ама и те треперят от страх. Страх ги е от собствената им сянка. Ако се случи нещо с него, ще се изпарят, няма да остане ни един, че и ще негодуват, ще се възмущават. Как тъй „не са догледали“? Той добре познава самоуверените им усмивчици, апломба, зад който няма нищо.
Защо ли не се посъветва с Юрка Шарок… Вярно, отдавна не са се виждали. Но нали са приятели, приятели от детинство, почти девет години седяха на един чин. И после се срещаха… Колко пъти Юра е идвал тук, в дома им, ходеше на театър с билети, осигурени от Вадим. Нали всъщност останаха само двамата от училищната им компания.
Юрка може да помогне и е длъжен да помогне. Той прекрасно познава не само Вадим, но и баща му, цялото семейство, нека обясни там. Може тоя Алтман изобщо да не подозира, че Вадим не само е син на прочутия професор Марасевич, консултанта в кремълската болница, но и известен критик.
И най-важното, най-важното, Юрка ще потвърди, че Вадим твърдо стои на позициите на съветската власт.
При това Юрка сигурно се познава с Алтман.
Да, трябва да се обади на Юра, да се посъветва, да заговори за това уж между другото, като запази достойнство, без да издава вълнението и тревогата си.
Впрочем и Юра има основания да се безпокои не по-малко от него. Между него и Вика имаше нещо, точно така, имаше. Веднъж той се прибра и влезе в стаята на Вика, там беше Юра и Вадим разбра всичко по физиономиите им. А преди това, още преди да арестуват Сашка, посрещаха Нова година у Нина, та тогава Юра и Вика нещо се натискаха в коридора и Нина дори вдигна скандал. А после и онзи случай в стаята на Вика. Те са се срещали и след това. Вярно, откакто започна работа в НКВД, Юрка спря да идва у тях, но може би са се срещали навън, де да ги знаеш. Вика е развратница, а и Юра е голям женкар. Изобщо Юра трябва да му помогне, не може да не му помогне.
Набра номера на Юра, чу в слушалката глух плебейски глас, гласа на баща му, шивача. Ах, дявол да го вземе, дори не му знае името, как да се обърне към него?
— Няма го — произнесе този глух чужд глас, — не знам кога ще се прибере.
И затвори.
Да… А той не знае служебния телефон на Юра. Пък и такива неща не се говорят по телефона. Какво да прави сега?
Какъв ли човек е този Алтман? Млад, стар? Интелигент или простак? Самото фамилно име Алтман е интелигентно.
Натан Алтман е художник, известен със своята серия скици на Владимир Илич Ленин и със скулптурния му портрет, изпълнен от натура. Занимава се и с живопис, а е оформял и спектакли — „Мистерия-буф“ на Маяковски, „Гадибук“ в театър „Габима“, „Брониран влак 14-69“ на Всеволод Иванов — но в работите му има доста схематизъм и абстрактност. Вадим беше писал за това.
Има и друг Алтман, Йохан — литературовед и театрален критик, стар партиец, сега е главен редактор на вестник „Советское искусство“.
Тъй че възможно е този Алтман да е интелигент.
По-добре да е интелигент — човек да може да се разбере с него. А с простака? Седи в кабинета си с ботуши на краката, пафка махорка и нарочно увонява, прави се на пролетарий.
През последните години Вадим се научи как да се държи с простаците — както заслужават — и си мислеше, че отдавна вече не се страхува от тях. Не! Гласът на стария Шарок го хвърли в смут, да, той продължава да се страхува от тях, трепери пред тях.