Имената, които бе изредил Вадим, бяха записани правилно. Но излязоха твърде много — тези руски и чуждестранни имена. Чуждестранните имена бяха на хора, идвали у тях на Арбат, руските — на хората, които ги бяха придружавали, а самата картина изглеждаше нелепа, неправдоподобна, излизаше, че домът им ден през ден се посещава от чужденци, а Вадим си няма друга работа, освен да разговаря с тях. При това всичко започваше с Вика, с факта, че тя е омъжена за французин, еди-кой си и еди-какъв си, излизаше, че именно затова чужденци посещават дома им.
Но външно всичко записано отговаряше на показанията на Вадим, нямаше какво да възрази, пък и страх го беше да възразява. Гнетяха го, потискаха го тези палачески присвити очи, неумолимостта на този монотонен глас, тези неочаквани изблици на гняв и омраза. Вадим подписа двете страници на протокола.
Алтман го сложи в папка.
— Никой не трябва да знае, че сме ви викали тук и че сте дали показания. Ясно ли е?
— Разбира се — побърза да отговори Вадим. Беше готов да се съгласи с всичко, само по-скоро да си излезе оттук.
— Не бива да казвате нищо на никого. В противен случай ви очакват големи неприятности.
— Разбира се, как може!
— Смятайте, че сте предупреден официално.
— Ясно.
Алтман вдигна глава и пак злобно присви очи.
— А към вашите контрареволюционни разговори ще се върнем пак. Ще поговорим за това по-подробно. Ще ви се обадя.
15.
Разбира се, Варя не се обади на Вика. И Вика не й се обаждаше. И слава богу! С онзи живот е свършено завинаги. След случая с пергелите Варя се отдръпна и от Зоя. Омръзна й. Пък и време нямаше.
С Льовочка и Рина се виждаха само в службата. И — никакви разговори за Костя. Льовочка понечи веднъж да заговори, Варя го сряза, сряза го грубо, инак не можеше, да знае и да помни. И Льовочка запомни, повече не гъкна, за Рина да не говорим — веселячка, все едно й беше.
Игор Владимирович беше все така благоразположен, внимателен, спокоен в обноските си. Ала Варя чувствуваше, че след скъсването й с Костя у него се зараждат някакви надежди, но той ги прикрива зад подчертана коректност. След профсъюзното събрание, след вечерта във „Въженцето“ той много й падна в очите — същият страхливец е като останалите, но е добър ръководител и безспорно талантлив архитект. На Варя й беше интересен начинът, по който той разсъждаваше, харесваха й неговите решения, логиката и убедителността на доказателствата му. На съвещания, където се обсъждаха технически въпроси на строителството и където Игор Владимирович демонстрираше свои проекти и предложения, той вземаше само Варя, не Льовочка или Рина, а именно Варя. Да окачиш чертежите, да ги свалиш, да ги смениш с други, да подбереш за Игор Владимирович нужните материали — това можеше да го прави всеки що-годе добър чертожник. Другите проектанти вземаха със себе си своите най-близки помощници, които бяха в състояние сами да обяснят предназначението на един или друг детайл, тъй че беше редно Игор Владимирович да взема Льовочка. Но го придружаваше Варя. Игор Владимирович направи това много тактично: Льовочка има спешна и отговорна работа, и Рина е заета със сложна и отговорна работа, не бива да ги откъсваме от нея, затова с него ще иде Варя. И така тръгна: Варя придружаваше Игор Владимирович на технически съвещания.
Тя ходеше с удоволствие на тези съвещания: приятна атмосфера, интелигентни, остроумни хора, най-големите специалисти в своя отрасъл. Постепенно навлезе във всички сложни проблеми около строителството на хотела и не можеше да не оцени ерудицията и блестящата логика в изказванията на Игор Владимирович. Той изпъкваше дори тук, сред тези видни хора, и това донякъде смекчаваше отношението на Варя към него.
Вярно, страхът владее и него, както и другите хора, той не е герой, но не е и подлец, според силите си се старае да остане почтен човек, обича работата си, творческа личност, но със слаб дух. Изглежда, творците, талантливите хора често са слаби духом. Достатъчно е да прегледаш вестниците. Прочути писатели, артисти, художници слагат подписите си под призиви да бъдат изтребени, унищожени, разстреляни хора, чиято вина още не е доказана. Нима писателите, артистите, художниците могат да повярват в масовия шпионаж и масовото вредителство? Дори тя не вярва, и те, разбира се, не вярват, но ги е страх.
Слава богу. Варя не намираше във вестниците името на Игор Владимирович, не бе подписвал такива призиви, а поведението му на профсъюзното събрание и във „Въженцето“ — то е дреболия, макар че навремето я раздразни.