На няколко пъти Игор Владимирович я изпраща след работа, бяха в една посока… Веднъж, кой знае защо, тръгнаха по улица „Херцен“, в киното прожектираха „В името на детето“, влязоха, купиха си билети, филмът беше хубав.
Друг път тръгнаха по Арбат, той разказваше нещо на Варя, увлече се, обърна се към нея на „ти“. Сконфузи се, разсмя се, обърна го на игра: „Хайде до първата пресечка да бъдем на «ти», а после до следващата пак на «ви», ако някой сбърка, до следващата пресечка ще трябва да говори само на «ви»…“ Това не хареса на Варя, след няколко крачки тя сбърка и му заговори само на „ви“. Играта свърши.
А на следващия ден през Червения площад отидоха до Москва-река, седяха на парапета, разглеждаха минувачите, съчиняваха им съдбите.
Веднъж, когато минаваха покрай метрото на Арбатския площад, той й купи три рози, докато ги разглеждаше, тя случайно изпусна едната, наведоха се едновременно и си чукнаха челата, разсмяха се.
Тези разходки ставаха опасни — започваше ухажване, Варя не го искаше. Направи така, че към тях да се присъедини — Зоя живеят в един блок и е естествено да вървят заедно. Игор Владимирович не изрази недоволство, пак се шегуваше и смееше, както и друг път, но беше разочарован и когато на другия ден видя Зоя до Варя, каза:
— В една посока сме до Воздвиженка.
И там, на ъгъла, се разделиха.
Следващия път излязоха едновременно с Игор Владимирович, Зоя я нямаше, но Варя каза:
— Аз бързам, Игор Владимирович, и ще взема трамвая.
— Ще ви изпратя до трамвая.
Мълчаливо я изпрати до спирката, мълчаливо постоя до нея и когато трамваят дойде, изведнъж попита:
— Ще ми позволите ли да ви се обадя по телефона?
— Обадете се — каза Варя вече от трамвая.
Той не се обади, но изпрати кошница цветя.
— Какво, нов поклонник ли имаш? — попита Нина.
— Може би…
Веднага разбра: Игор Владимирович е изпратил цветята. Красиви са, но тя не иска такива неща. Не обича Игор Владимирович и никога няма да го обикне. Да го обикне би означавало да приеме целия съществуващ ред, както го бе приел той.
Тя чака Саша… В последното писмо на Софя Александровна добави фразата: „Скъпи Саша, чакаме те.“ После зачерта „чакаме те“ и написа: „Чакам те.“
Софя Александровна погледна, усмихна се и каза:
— Благодаря, Варя, Саша ще се радва, като го прочете.
Разбира се, глупаво е да връща цветята. И къде ще се помъкне с тая кошница по Москва?… Глупаво е и да говоря за това. Варя реши да напише на Игор Владимирович писмо.
„Скъпи Игор Владимирович! Благодаря ви за милия подарък, цветята са чудесни. Но в нашето бедно комунално жилище тази кошница слиса всички съседи, започнаха приказки, свързани с бившия ми съпруг. За да не се вълнуват вече съседите ми и да не даваме храна за клюки, моля ви, повече не ми изпращайте цветя. С най-нежни поздрави: Варя.“
Залепи плика и на другия ден отиде в кабинета на Игор Владимирович, сложи писмото пред него на бюрото, усмихна се.
— Прочетете го и не се сърдете!
И излезе от кабинета.
След малко Игор Владимирович влезе в тяхната стая и също се усмихна на Варя като знак, че е прочел и разбрал бележката й.
Денем и вечер Варя беше заета, но все пак намираше малко време, за да навести Софя Александровна и да отскочи до Михаил Юриевич. Те бяха единствените хора, които искаше да вижда.
Софя Александровна я болеше сърцето. Тя не се оплакваше, но Варя забелязваше как тежко се надига от стола, задъхва се, гълта хапчета.
— Как да ви помогна, Софя Александровна?
— Нищо, ще ми мине — отговаряше обикновено Софя Александровна, — ще издържа, докато се върне Саша.
— Я стига, Софя Александровна — сърдеше се Варя, — избийте си това от главата. Не мога да ви гледам как се мъчите. Стига. Да идем в поликлиниката, ще дойда с вас.
— Ти нямаш време, работиш, учиш, а там, за да влезе човек при лекаря, трябва да се чака цял ден на опашка, а преди това и още един ден за участъковия лекар, който дава талон за кардиолог.
— Нищо, ще си взема два дена от отпуската.
Варя отиде още на другата вечер.
— Софя Александровна, ще идем утре, обадих се в работата си.
Софя Александровна не можеше да ходи бързо, дълго се придвижваха до Собача площадка — там се намираше районната поликлиника. Варя намери място на Софя Александровна да седне, наистина беше пълно с хора, чакаха дълго. Най-сетне дойде редът на Софя Александровна. Тя влезе в кабинета. Варя я последва.
— Вие каква сте й? — попита я лекарката.
— Дъщеря — отговори Варя.
— Почакайте в коридора.
Софя Александровна каза:
— Поседни, Варенка, почакай.
Варя чака в коридора пет минути, после Софя Александровна излезе.