На другата вечер леглото от дома на Холдер беше поставено в тяхната спалня. То беше голямо, широко и таблите му бяха украсени с художествени мотиви и фигури. От балдахина се спускаха леки бродирани завеси, а на самото легло бяха разгънати пухени юргани, възглавниците бяха в калъфки от фин бял плат, украсени с дантели и ажури.
Терезе се почувства много щастлива, че успя да се пребори за скъпото на сърцето й фамилно легло на Холдер.
Един ден в имението Боргланд пристигна някакъв капитан на име Клинге, който обясни, че е натоварен с изпълнението на военна задача. Остана в имението няколко дни и в един от разговорите си с домакините случайно чу името Бьорндал. Коментарите по повод женитбата на господаря на имението Даг Бьорндал още не бяха затихнали и той научи, че съпругата му е от града, от фамилията Холдер.
Капитан Клинге познаваше дома Холдер, където, както обясни на любезните си домакини, е бивал канен често на гости по празнични поводи. Затова поиска от Фон Гал да му даде кон, за да навести старите си познайници. Домакинът не беше въодушевен от това желание на капитана, но господарката на Боргланд нямаше нищо против госта да се поразвлече. В действителност тя очакваше след завръщането си капитанът да задоволи огромното любопитство, което бе предизвикал у нея родът Бьорндал след случая с надбягването до църквата на Коледа. Интересно й беше да разбере как живеят тези изгубени в горите на севера планински жители.
На Клинге дадоха кон и той замина на север.
Когато го видя в Бьорндал, Терезе се изчерви. Той беше първият посетител от града, който идваше да я види. Отначало Даг се държеше студено и недоверчиво — той си спомняше отлично един лейтенант, който се беше надбягвал по много непочтен начин с него на Коледа и затова изпита неприязън към този офицер — но когато видя с каква любезност и топлота посрещнаха своя познайник Терезе и Дортея, скоро и той стана сърдечен и приветлив.
Клинге беше весел мъж, който бе пътувал много и се беше бил в тропиците и срещу шведите. Той беше видял какво ли не и умееше да разказва живо и увлекателно военни и любовни истории. Биваше го също да пие весело за свое здраве и за здравето на останалите. На няколко пъти вдигна духовити наздравици, които трогнаха Терезе и Дортея, като изпразваше всеки път чашата си така бързо, че Даг искрено се удиви.
По средата на един от разказите си Клинге неочаквано спря и се заоглежда наоколо. След това стана и надникна първо в старата зала и после във всекидневната.
— Вероятно в града сте оставили всички разкошни мебели, които красяха вашия стар дом? — рече той на Терезе.
Тя погледна бързо своя съпруг и разбра, че тези думи не му се понравиха, при все че продължаваше да се усмихва на развеселения капитан.
— Не — отговори Терезе, — донесохме ги тук, но в Бьорндал има достатъчно мебели.
— Тогава трябва да разширите къщата — рече весело капитанът.
— Моят съпруг не би се съгласил на подобно нещо — отговори Терезе и погледна бегло Даг, който изглеждаше недоволен и мрачен.
— Не — рече той, — къщата си е добре и така.
Клинге разбра, че се е докоснал до един парлив въпрос, който живо интересува Терезе.
— О, да — съгласи се той, — къщата е интересна и хубава. Но без да докосвате нея, може да се добави нещо и така жена ви ще бъде много щастлива да нареди там своите мебели. Постройте ново крило към сегашната сграда.
Даг нищо не отговори.
— Аз мога да ви направя план за съвременна къща — настоя капитан Клинге, — и вие ще имате достатъчно време, за да го проучите.
Даг се засмя и се съгласи, че е в природата на човека да чертае планове и да ги обмисля. Гостът сметна, че въпросът е уреден и обеща да изпрати плана при първа възможност. След това, като изпразни още веднъж чашата си, капитан Клинге се сбогува сърдечно с всички и си тръгна.
Дортея отделяше много малко внимание на онова, което ставаше около нея. През първата зима много рядко излизаше навън. Явяваше се само когато се хранеха и пак веднага изчезваше от погледите на всички. В Бьорндал се чудеха как минават нейните дни, но с течение на времето отначало една, после и още други майсторски извезани покривки се появиха в стаите като свидетелство за самотните й занимания. А понякога из къщата се разнасяха тихи звуци от старото пиано, което се намираше във вътрешната стая, зад голямата зала. Прислужниците разказваха, че в стаята на госпожицата има струнен инструмент, подобен на лира, с който тя също свиреше и тихо пееше.