Седнаха около масата без предварително да им бъдат посочени местата и Аделхайд се намери до баща си и срещу Младия Даг, а Клинге седна срещу баща й. Стария Даг, седнал в едно високо кресло, украсено с резба, председателстваше, подобен на древен племенен вожд по време на тържествен пир. Такова впечатление направи той сега на Аделхайд. Креслото, в което седна тя, беше така тежко и масивно, че нямаше да може да го помръдне без помощта на баща си. Впрочем всичко в залата беше величествено и в хармония с нейните размери и с времето, когато е била построена. Само пианото, поставено до стената, беше от по-ново време.
Аделхайд бе потисната от известно чувство на боязън и почит, които й вдъхваха двамата мъже сред тази строга обстановка, но когато събра смелост да вдигне очи и да погледне масата, съвсем се смая. Често бе присъствала на тържествени вечери, но никога не бе виждала подобно нещо. Масата беше наредена според правилата, които бе установила някога Ане Хамарбьо, и с всички подобрения, които бе внесла Терезе. Коледните празници в Бьорндал започваха с пристигането на първите гости и масата отрано се подреждаше съгласно утвърдената традиция.
Древният обичай да се прави това истинско изложение на ястия беше наложен от разбирането, че трябва да се покаже разнообразието от храна, която се намира в дома, за да може всеки да си направи избор по свой вкус, без страх, че може да липсва нещо. Тази вечер върху трапезата в Бьорндал бяха наредени, както всеки път на този празник, огромни количества от най-различни ястия, които бяха достатъчни да нахранят сто души.
Цели свински бутове, четвъртини волско, телешко, овче и агнешко месо, най-различен дивеч, глухари, ярета, зайци, пушено еленско и мечо месо, риби от езерото, различни сирена, мед, сладкиши и сладка и като питиета — прясна бира и ракия4. Всичко, което гората, езерата и чифлиците можеха да дадат, беше събрано на масата.
Тежката ракла, която някога Терезе бе сложила в спалнята си, продължаваше да стои там, на същото място, и Стария Даг държеше ключовете за нея. Там се пазеха красивите покривки и тежките сребърни прибори, донесени от дома на Холдер, а също старинните златни и сребърни пособия на рода Бьорндал. При тържествени случаи като този госпожица Крюсе имаше позволение да си служи с тях и сега коледната маса блестеше в хилядите отражения на среброто, златото и дамаската на покривките.
Аделхайд никога не се бе чувствала толкова развълнувана, особено в началото на вечерята. Затова изпита безкрайна признателност към Стария Даг, когато той наруши мълчанието с благодарствена реч. Той благодари на гостите, че бяха предприели толкова дълъг път и се бяха решили да дойдат в това отдалечено място, за да посрещнат Коледа. След това им пожела приятно гостуване в неговия дом и вдигна чашата си за тяхно здраве. Другите го последваха и скоро езиците се развързаха.
Изгладняла след дългото пътуване, Аделхайд яде с удоволствие от превъзходните ястия. Баре чувстваше неутолима жажда. Лицето му се зачерви, очите му започнаха да светят, гласът му стана самоуверен и веселият му смях се чуваше надалеч. Стария Даг продължаваше да се държи хладно, но в очите му светеше радост, че най-после се намира между гостите, които бе очаквал с толкова силно безпокойство през целия ден. И Клинге не оставаше назад в разговора и в смеховете, които го придружаваха, но напразно се мъчеше да догонва пиячите.
Младите също се посъживиха от общата веселост. Страните на Аделхайд се зачервиха и очите й започнаха да светят като звезди. Смуглото лице на Младия Даг също се изчерви и от време на време той поглеждаше бегло девойката, докато най-после погледите им се срещнаха и останаха така доста време. Те се засмяха и Младия Даг подаде към нея чашата си за наздравица. Аделхайд също вдигна своята и я допря до устните си, без да сваля поглед от него.
— Наздраве! — отбеляза тя, за да наруши мълчанието, след като пи няколко глътки от силното питие.
— Да — съгласи се Даг, — наздраве!
Той пръв свенливо наведе очи.
Веднага след вечерята се разделиха, за да имат гостите време да си починат и да се наспят добре. Майор Баре се изкачи в определената за него стая и си легна. Преди да заспи, той забеляза осветения прозорец, който се намираше на обърнатата към долината стена. Този прозорец беше на стаята на Дортея, в която светеше, защото Аделхайд искаше веднага да извади всичко от куфарите и да подреди дрехите си, за да може на другия ден още от сутринта да бъде свободна и да използва най-ефективно гостуването си в Бьорндал.
4
Норвежката ракия (бреневин) по онова време се приготвя от картофи, зърнени култури или дървесна целулоза. — Б.пр.