— Хайде бе! — каза една от проститутките, пълна, мургава персона с гладка коса и ниско чело. — Няма ли кой да донесе чаша вода!
Видя ми се чудно колко малко хора се загрижиха за изпадналия в безсъзнание. Повечето само го погледнаха бегло и отново се заеха с наддаванията.
— Всеки момент се случва нещо подобно — каза Густав. — Безработни. Залагат и последния си пфениг. Дебнат винаги най-голямата печалба, хиляда за десет.
От будката за цигари се приближи файтонджията с чаша вода. Мургавата проститутка потопи в нея носната си кърпичка и избърса челото и слепоочията на мъжа. Той въздъхна и изведнъж отвори очи. Имаше нещо страховито в безумното и внезапно отваряне на това съвсем угаснало лице, сякаш друго, непознато същество гледаше през отворите на застиналата сиво-бяла маска.
Момичето пое чашата с вода и даде на мъжа да пие. При това го придържаше като дете в ръцете си. После се пресегна и взе от масата един сандвич на равнодушния дъвкач с щръкналите коси.
— Е, хапни де, хапни малко, ама бавно, бавно; да не ми отхапеш пръста! Така, а сега пийни пак.
На масата дебелият гледаше косо към своя сандвич, но не казваше нищо. Цветът бавно се върна на лицето на гладния. Той поседя още известно време, а след това, залитайки, се изправи. Момичето го изпрати до вратата, като го подкрепяше. Тогава бързо хвърли поглед назад и отвори чантичката си.
— На, веднага се измитай и по-добре яж, отколкото да залагаш…
Един от сутенъорите, който през цялото време стоя с гръб към момичето, сега се обърна. Беше с лице на хищна птица, с щръкнали уши, носеше лачени обувки и спортен каскет.
— Какво му даде? — попита той.
— Грошове.
Той я блъсна с лакът в гърдите.
— Повече ще е било. Друг път да ме питаш!
— Не преувеличавай толкова, Еде — каза един друг. Проститутката извади своята пудриера и начерви устните си.
— И все пак е истина — каза Еде. Проститутката не отговори нищо.
Телефонът иззвъня. Наблюдавах Еде и не обърнах внимание на телефонния разговор.
— Светът нарича това късмет! — чух изведнъж да гърми Густав. — Господа, това е повече от късмет! Това е истински гигантски късмет! — Той ме удари по рамото. — Сто и осемдесет марки ти се изсипаха! Твоето конче със смешното име е спечелило!
— Какво? Наистина ли? — попитах аз.
Мъжът с раздъвканата бразилска пура и ризата в разкошен лилав цвят кимна кисело и взе бележката ми.
— Кой ви насочи?
— Аз — каза Билинг бързо с ужасно унизителна, пълна с очакване усмивка и се мушна пред мене с поклон. — Аз, ако позволите… при моите връзки…
— Добре, човече…
Шефът изобщо не го погледна и ми наброи парите. За момент в цялото помещение настана пълна тишина. Всичко живо ме гледаше. Дори невъзмутимият дъвкач вдигна глава.
Прибрах банкнотите.
— Спрете! — пошепна ми Билинг. — Спрете! — По лицето му бяха избили червени петна. Тикнах в ръката му десет марки.
Густав се усмихна и ме удари с юмрук в ребрата. — Видиш ли? Какво ти казвах! Трябва само Густав да слушаш и тогава ще гребеш пари с лопата!
Съзнателно пропуснах да напомня на бившия санитарен ефрейтор за Джипси II. Но явно веднага след това той сам се сети за него.
— Да си вървим! — каза Густав. — Днес познавачите нямат късмет!
На вратата някой ме дръпна леко за ръкава. Беше Прилежната Лизхен.
— За кого бихте заложили при надбягванията в памет на Масловски? — попита ме той с любопитство и респект.
— Само за „О, Таненбаум“4 — казах аз и отидохме с Густав в най-близката кръчма, за да изпием по чаша за здравето на Льор бльо.
Един час по-късно вече бях загубил тридесет марки. Не можех да се откъсна от играта. Но после престанах. На излизане Билинг пъхна в ръката ми някакво листче.
— Ако някога имате нужда от нещо! Или някой от вашите познати. Аз имам представителство. — Беше реклама за домашни киноапарати. — Посреднича и за продажба на стари дрехи — извика той след мене. — Плащам в брой!
В седем часа се върнах в работилницата. Карл беше на двора, моторът му шумеше.
— Добре, че идващ Роби — извика Коьстер. — Веднага ще излезем да го изпробваме. Качи се!
Цялата фирма беше готова и в очакване. Ото бе променил и подобрил някои неща в Карл, защото след две седмици искаше да участвува в едно планинско автомобилно състезание. Сега ни предстоеше първото изпитателно пътуване.
Качихме се. До Кьостер седеше Юп със своите огромни състезателски очила. Би му се пръснало сърцето, ако не го вземехме с нас. Двамата с Ленц седнахме отзад.