— Все пак бих искал да видя работите, а после ще ги дам — той бързо се поправи, — ще ги изпратя с няколко реда на тайния съветник Тоблер. Така ще бъде най-добре.
Хагедорн се изпъна като свещ и побледня.
— На кого ще пращате тия боклуци? — запита той.
— На тайния съветник Тоблер — заяви Кеселхут. — Познавам го от двайсет години.
— Добре?
— Всеки ден съм с него.
За миг младият човек забрави да си поеме дъх.
— Ама че ден — каза след това той, — просто да си изгубиш ума! Уважаеми господине, моля, не си правете шеги с мен. Сега вече става сериозно. Значи, тайният съветник Тоблер чете писмата ви?
— Той дори много ме цени — заяви гордо господин Кеселхут.
— Ако види работите ми, те положително ще му харесат — каза младият човек. — В това отношение страдам от мания за величие. Това не ти струва нищо, а пък поддържа доброто настроение.
Той стана.
— Позволявате ли да напиша за минутка една картичка на майка ми? Ще ви видя ли пак след това?
— Бих се радвал много — отвърна Кеселхут. — Поздравете майка си от мен — макар да не се познаваме.
— Тя е прекрасна жена — каза Хагедорн и тръгна.
Стигнал до вратата, той се извърна още веднъж.
— Един скромен въпрос, господин Кеселхут. Имате ли в стаята си котки?
— Не обърнах внимание — каза Кеселхут. — Но, струва ми се, не.
Докато прекосяваше хола, Хагедорн налетя в ръцете на госпожа Каспариус. Тя носеше воал и високи ботинки, обточени с кожа. До нея, облечен с полушубка, вървеше търговецът на произведения на изкуството, Ленц.
— Ще дойдете ли с нас? — запита бременчанката. — Отиваме в хотел „Еспланада“. На малка вечеринка. Позволете да ви запозная. Господин доктор Хагедорн — господин Ленц.
Господата се здрависаха.
— Елате с нас, господин докторе! — каза дебелият Ленц. — Нашата хубава дама страстно обича да танцува. Впрочем обича също тъй да танцува страстно. А пък моята фигура не е особено подходяща за притискане. Много съм закръглен.
— Извинете ме — каза младият човек. — Трябва да напиша едно писмо.
— Кореспонденцията може да се урежда през целия ден — каза госпожа Каспариус. — А да се танцува може само вечер.
— Писмото трябва да замине още днес — каза със съжаление Хагедорн. — Досадна работа!
След това той се отдалечи с най-голяма бързина.
Като го видя да се задава, госпожа фон Малбре направи знак на барона. Келер стана, препречи усмихнат пътя на младия човек, представи се и запита:
— Ще позволите ли да ви запозная с една очарователна дама?
— Но моля ви! — отвърна троснато Хагедорн и допусна да извършат с него обичайните церемонии.
Келер седна. Младият човек нетърпеливо остана прав.
— Страхувам се, че ви задържаме — каза госпожа Малбре.
Тя умишлено говореше с една терца по-ниско, за да му направи впечатление. Келер се усмихна. Акустичната тактика на госпожа фон Малбре му беше добре известна.
— Съжалявам, че трябва да ви дам право — рече Хагедорн. — Писма! Досадна работа!
Госпожа Малбре тръсна неодобрително черните си ондулирани къдрици.
— Че нали сте дошли да си починете?
— Грешите — отвърна той. — Дойдох, защото бях изпратен тук в резултат на един спечелен конкурс.
— Седнете! — каза Малбре.
Курортистите от съседните маси заинтригувано погледнаха към тях.
— Много любезно — каза Хагедорн. — Но трябва да отида в стаята си. Лека нощ!
Той се отдалечи.
Барон Келер се разсмя.
— Не си струваше да ядете толкова бързо, уважаема госпожо.
Госпожа фон Малбре огледа лицето си в огледалото на пудриерата, напудри благородническия си нос и каза:
— Да почакаме.
По стълбите Хагедорн срещна Шулце.
— Зъзна като куче — каза Шулце. — И вашата стая ли е неотоплена?
— Нищо подобно — рече Хагедорн. — Искате ли да надзърнете в стаята ми? Трябва да напиша една картичка до дома. Преживях нещо невероятно. Познайте! Не, никой не би се сетил. И тъй, представете си, току-що говорих с един господин, който познава лично стария Тоблер! Който се вижда всеки ден с него! Какво ще кажете?
— Просто да не повярваш — каза Шулце и тръгна след младия човек към първия етаж.
Хагедорн светна електрическата лампа. На Шулце се стори, че сънува. Той видя салон, спалня и баня, облицована с бели плочки.
„Какво значи това? — помисли си той. — Та неговото решение от конкурса не е чак толкова по-добро, за да пробутат на мен мансардата под покрива, а на него цяла дузина стаи.“
— Ще пийнете ли една чашка? — запита младият човек.
Той наля френски коняк. Чукнаха се и казаха:
— Наздраве!
В този миг се почука.
Хагедорн извика: