Когато се върнаха в бара, там беше още по-пълно отпреди. Госпожа фон Малбре и барон Келер седяха до пулта, пиеха коктейли и дъвчеха кафе на зърна. Госпожа Каспариус и дебелият господин Ленц се бяха върнали от „Еспланада“ и играеха на зарове. Внушителна група червендалести холандци гълчеше около голяма кръгла маса. А брачната двойка от Саксония се присмиваше на фонетичната непоносимост на холандския език.
По-късно един от холандците измести пианиста. Темпераментните му земляци веднага се надигнаха и без да ги е грижа, че бяха в смокинги и модно вечерно облекло изпълниха типични холандски народни танци.
Съливан се смъкна от високия стол пред бара и понеже госпожица Марек се възпротиви, взе солово участие в народните танци, като заплашително залиташе.
Това продължи кръгло двадесет минути. Сетне пианистът успя да завоюва обратно своя стол.
— Танцувайте най-сетне с някоя от вашите почитателки — каза Шулце на Хагедорн. — Просто непоносимо е вече — жените си изкривиха очите да ви гледат!
Младият човек поклати отрицателно глава.
— Съвсем не го правят заради мен, а заради престолонаследника на Лихтенщайн.
— Да беше само заради това — отвърна Шулце, — не бих се безпокоил толкова. Но главното тук е ефектът.
Хагедорн се обърна към Кеселхут.
— Кой знае защо, в хотела ме смятат за внук на Рокфелер или за предрешен царски син. При това аз не съм нито едното, нито другото.
— Невероятно! — каза господин Кеселхут. Той се помъчи да придаде смаяно изражение на лицето си. — Какво ли не става по света!
— Но, моля ви, нека това остане между нас! — замоли го Хагедорн. — Аз на драго сърце бих изяснил недоразумението. Обаче Шулце ме разубеди.
— Господин Шулце е прав! — каза Кеселхут. — Няма ли шега — няма и смях!
Внезапно оркестърът даде тържествен сигнал. Господин Хелтай, професор по танцовото изкуство и уредник на костюмирани балове, пристъпи на подиума, плесна с ръце и извика:
— Дами канят, господа!
Той повтори съобщението на английски и френски език. Гостите прихнаха да се смеят. Повечето от дамите станаха. И госпожа Каспариус. Тя се устреми към Хагедорн. Госпожа фон Малбре побледня и с кисела усмивка покани барона.
— А сега — без шикалкавене! — заповяда Шулце.
Госпожа Каспариус стори прекалено нисък поклон и каза:
— Виждате, господин докторе, че от мен не може да се избяга.
— „Жените там превръщат се в хиени!“ — задекламира Шулце, който разбираше добре от тия работи.
Но бременчанката и Хагедорн бяха вече твърде далеч, за да го чуят. Танцът започна.
Шулце се приведе напред.
— Отивам в хола — прошепна той. — Последвайте ме незабелязано! Но донесете със себе си една свястна пура!
След това той напусна бара.
И тъй, сега тайният съветник Тоблер седеше в хола с прислужника си Йохан. Кеселхут отвори табакера за пури и запита:
— Мога ли да ви поканя на един коняк!
— Не задавайте такива глупави въпроси! — каза Тоблер.
Йохан поръча. Двамата господа пушеха и се гледаха развеселени. Келнерът донесе коняците.
— Е, значи, все пак се запознахме — каза със задоволство Йохан. И то още първата вечер! Как успях само да го наредя?
Тоблер смръщи чело.
— Вие сте интригант, драги мой. Всъщност би трябвало да ви уволня.
Йохан поласкан се усмихна. Сетне каза:
— Такъв ужас изпитах, като пристигнах! Директорът на хотела и портиерът направо лазеха на четири крака пред доктор Хагедорн. Искаше ми се просто да ви пресрещна, за да ви предупредя.
— Ще отрежа ушите на дъщеря си — заяви Тоблер. — Тя естествено е телефонирала.
— Ушите на госпожица Хилдегард са толкова нежни — рече Йохан. — Бас държа, че е телефонирала Кункел.
— Ако не бях в толкова добро настроение, щях да побеснея от яд — призна Тоблер. — Такава наглост! Цяло щастие е, че междувременно стана това щуро недоразумение!
— Симпатична стая ли ви дадоха? — запита прислужникът.
— Очарователна стая — заяви Тоблер. — Слънце, въздух. Дори много въздух.
Йохан очисти няколко прашинки от костюма на тайния съветник и започна угрижено да отупва с длан раменете на виолетовото сако.
— Престанете! — изръмжа Тоблер. — Луд ли сте?
— Не — каза Йохан. — Но съм радостен, че седя до вас. Е, пък естествено съм и малко пийнал. Костюмът ви е страшен. Утре ще дойда в стаята ви и ще поставя ред. Кой номер стая имате, господин таен съветник?
— Да не сте посмели — каза строго Тоблер. — Само това липсваше още — да спипат собственика на една цветуща параходна линия, като ми бърше праха. Имате ли у себе си молив и хартия? Трябва да напишете едно служебно писмо. Побързайте! Преди да се е върнал нашият млад милионер. Как ви се харесва той?