— Да не сте изчадие на ада, господине?
— Не — отвърна непознатият — аз съм масажистът. Казаха ми да дойда. Името ми е масажистът Щюнцер.
— Масажист кръщелното ви име ли е? — запита младият човек.
— По-скоро професията — отвърна той и удвои нападателните си усилия. Не изглеждаше разумно да дразниш господин Щюнцер.
„Аз съм в ръцете му — помисли младият човек. — А пък той явно е от раздразнителните масажисти. Ако го обидя, ще ме съсипе от масаж.“
Всички кости го боляха. И това било здравословно?
Никой не събуди тайния съветник Тоблер. Загърнат в старомодното си топло палто, той спеше, издигнат цели пет етажа над всеки земен глъч. Далеч от масажисти и от учители по ски. Но когато се събуди, беше още тъмно.
Дълго остана да лежи тъй, в спокойна полудрямка. И от време на време се чудеше защо не се развиделява.
Най-сетне се смъкна от леглото и погледна джобния си часовник. Светещите цифри показваха десет часа.
„Очевидно има слънчево затъмнение“ — помисли си той и решително се отправи обратно към леглото. В стаята цареше кучешки студ.
Но вече не можа да заспи. И докато лежеше унесен в лека дрямка, му хрумна нещо. Измъкна се пак от леглото, запали клечка кибрит и огледа внимателно почти хоризонталния тавански прозорец.
Прозорецът беше засипан със сняг.
„Ето ти на какво било слънчевото затъмнение!“ — рече си той.
Повдигна с две ръце прозореца нагоре. По-голямата част от снега, паднал през нощта върху прозореца, се срина надолу по покрива. Остатъкът — а това все пак бяха няколко килограма — се изсипаха в и върху пантофите на Тоблер.
Той изруга. Ала ругатнята не прозвуча много убедително.
Вън грееше слънце. Топлите му лъчи нахлуха в замръзналата стаичка. Господин тайният съветник Тоблер съблече старото си палто, застана на стола, промуши глава през прозореца и си направи една слънчева баня. Близката околност и хоризонтът бяха изпълнени с ледено блестящи планински върхове и порозовели скалисти зъбери.
Най-сетне той слезе от стола, изми се, избръсна се, облече виолетовия костюм, уви около дългите крачоли чифт високи гамаши, останали от Световната война, и слезе в залата за закуска.
Там срещна Хагедорн. Двамата се здрависаха най-сърдечно. И младият човек каза:
— Господин Кеселхут е вече на плаца за ски.
Сетне закусиха до насита.
През големите прозорци се виждаше паркът. Като че ли по клоните на дърветата и храстите беше разцъфнал сняг точно както цъфтят цветя. Над тях се издигаха хребетите и върховете на зимните Алпи. А над всичко, във висините, сияеше безоблачното, тъмносиньо небе.
— Толкова е красиво, че просто ти иде да изскочиш от кожата си! — каза Хагедорн. — Какво ще предприемем днес?
— Ще идем на разходка — рече Шулце. — Абсолютно безразлично е накъде.
Той разпери ръце с копнеж. Прекалено късите ръкави уплашено побягнаха към лактите. Сетне каза:
— Предупреждавам ви само за едно. Да не сте посмели по пътя да ми изброявате имената на отделните планини!
Хагедорн се засмя.
— Не се безпокойте, Шулце! И аз съм на същото мнение. С красотата не бива да се говори на „ти“.
— Освен с жените — заяви най-решително Шулце.
— Както искате! — каза младият човек.
Сетне замоли един от келнерите, ако обича да му донесе от кухнята някоя по-голяма празна кофа от мармалад. Келнерът изпълни странната поръчка и двамата наградени от конкурса потеглиха.
Кожата на чичо Полтер настръхна, когато видя гамашите на Шулце. Не го зарадва и мармаладената кофа на Хагедорн. Изглеждаше, като че ли двама възрастни мъже са тръгнали да си поиграят на пясъка.
Излязоха от хотела.
— През нощта Казимир е станал още по-красив! — извика Хагедорн въодушевено, втурна се към снежния човек, изправи се на пръсти и нахлупи на главата му златистата кофичка. Сетне, с изкривено от болка лице, започна да върти ръцете си около раменете и каза:
— Тоя Щюнцер ме съсипа напълно!
— Кой Щюнцер? — запита Шулце.
— Масажистът Щюнцер — обясни Хагедорн. — Имам чувството, че са ме въртели в машина за изстискване на пране. И това било здравословно? Та то е направо умишлено телесна повреда!
— И все пак е здравословно — настояваше Шулце.
— Като дойде пак в другиден — рече Хагедорн, — ще ви го пратя горе, във вашата таванска стая. Да се набесува при вас!
В този миг вратата на хотела се отвори и чичо Полтер запристъпва тежко през снега.
— Едно писмо за вас, господин докторе. А в другия плик има няколко чуждестранни пощенски марки.
— Благодаря! — каза младият човек. — О, писмо от майка ми! Впрочем как ви харесва Казимир?