— Наблюдавах ви, господин докторе — каза тя. — Вие имате талант да спите.
— И още как! — отговори гордо той. — Хърках ли?
Тя отговори отрицателно и го покани на чаша кафе.
Хагедорн седна при нея. Отначало заговориха за хотела, за Алпите и за пътешествия.
Сетне тя каза:
— Имам чувството, че трябва да се извиня пред вас, загдето съм толкова повърхностна. Да, да, аз съм повърхностна. За съжаление, така е. Но не винаги съм била такава. Характерът ми винаги се определя от мъжа, с когото живея. С много жени е така. Пригаждаме се. Първият ми мъж беше биолог. Тогава бях много образована. Вторият ми мъж беше автомобилен състезател и през тези две години се интересувах само от автомобили. Струва ми се, че ако се влюбя в някой спортист, ще почна да играя и най-мъчните упражнения на лост.
— Дано само никога не ви се случва да се ожените за фокусник, който гълта огън — каза Хагедорн. — Освен това сигурно има мъже, на които тая способност на жената да се пригажда действува на нервите.
— Изобщо има само такива мъже — каза тя. — Но в продължение на година-две всеки от тях го намира очарователно.
Тя замълча за ефект. Сетне додаде:
— Ужасно се страхувам, че тая моя повърхностност ще стане хронична. Но без чужда помощ не мога да се оправя.
— Ако ви разбирам правилно, вие ме смятате за особено енергичен и ценен човек.
— Правилно ме разбирате — отвърна тя и го изгледа нежно.
— Вашето мнение ми прави чест — каза той. — Обаче в края на краищата аз не съм от ония религиозни секти, които лекуват с молитви, уважаема госпожо.
— Но вие го формулирахте неправилно — промълви тихо тя. — Аз съвсем не искам да се моля с вас!
Хагедорн стана.
— За съжаление трябва да тръгвам да търся моите познати. Ще продължим разговора друг път.
Тя му подаде ръка. Очите й гледаха премрежено.
— Жалко, че си тръгвате вече, драги докторе. Толкова голямо доверие имам във вас.
Той бързо се отдалечи и затърси Шулце, за да му се оплаче.
Търсеше Шулце, но намери Кеселхут. Той каза:
— Може би Шулце е в стаята си.
И така, качиха се на петия етаж. Почукаха. Тъй като никой не отговори, Хагедорн натисна дръжката. Вратата не беше заключена. Влязоха вътре. Стаята беше празна.
— Кой живее тук? — запита Кеселхут.
— Шулце — отвърна младият човек. Впрочем за живеене естествено не може да става и дума. Това е мястото, където спи. Идва тук късно вечерта, облича палтото си, слага си червената скиорска шапчица и ляга в леглото.
Господин Кеселхут стоеше безмълвен. Той просто не можеше да проумее.
— Е, да си вървим! — каза Хагедорн.
— Аз ще дойда след малко — отвърна Кеселхут. — Стаята ме интересува.
Когато младият човек си отиде, господин Кеселхут започна да разтребва. Плетеният куфар бе оставен разтворен на пода. Бельото се намираше в безпорядък. Палтото беше проснато на леглото. Връзки, ръкавели и чорапи бяха струпани в безредна купчина върху масата. В каната и в умивалника нямаше прясна вода. В очите на Йохан имаше сълзи.
След двадесет минути в стаята цареше ред! Прислужникът извади от елегантното си сако табакера и остави на масата три пури и кутия кибрит.
Сетне се втурна надолу по стълбите, прерови своите куфари и гардероби и промъквайки се крадешком по задното стълбище, се върна пак в мансардната стаичка. Домъкна хавлиен пешкир, пепелник, одеяло от камилска вълна, ваза с елхови клонки, гумена грейка и три ябълки. След като подреди и остави различните подаръци, той се огледа още веднъж изпитателно, записа нещо в бележника си и — пак по задната стълба — се върна в елегантно подредената си стая.
Не срещна никого.
Хагедорн, който, търсейки Шулце, беше обиколил залата за писане, стаята за игри, бара, библиотеката и дори кегелбана, вече не знаеше какво да прави. В хотела сякаш нямаше жива душа. Курортистите бяха още из планината.
Той отиде в хола и запита портиера има ли представа къде се намира господин Шулце.
— На пързалката за кънки е, господин докторе — каза чичо Полтер, — зад сградата.
Младият човек излезе от хотела. Слънцето залязваше. Само най-високите върхове сияеха още.
Пързалката за кънки се намираше на тенис корта. Но там никой не караше кънки. Ледената повърхност беше покрита с дълбок сняг. На другия край на пързалката двама души почистваха снега. Хагедорн ги чу да разговарят и да се смеят. Той тръгна покрай високата мрежа и заобиколи игрището за тенис. Когато се приближи достатъчно, извика:
— Извинявайте, не сте ли видели насам един едър господин, който е дошъл да кара кънки?
Единият от двамата работници отговори високо: