В продължение на цяла минута той не помръдна. Сетне свали кънките. Стана му студено. Изправи се на крака и закуцука по леда към телената врата, извърна се още веднъж, усмихна се тъжно и каза:
— Който високо хвърчи, ниско пада!
Късно следобед тримата мъже седяха в читалнята, преглеждаха вестниците и разговаряха за някои важни събития през последно време. Прекъсна ги учителят по танци в хотела, професор Хелтай. Той се приближи до масата и помоли господин Шулце да го последва. Шулце отиде.
След четвърт час Кеселхут запита:
— Впрочем къде се губи Шулце?
— Може би взема урок по модерни танци!
— Едва ли — рече Кеселхут. — (Той беше приел забележката на Хагедорн буквално.)
След още четвърт час двамата тръгнаха да търсят Шулце. Намериха го без особени мъчности в една от трапезариите.
Разкрачил крака, той стоеше на върха на висока стълба и тъкмо забиваше в стената един пирон; след това върза за него някакво въже за пране. Слезе и усърдно затътри стълбата към съседната стена.
— Да нямате температура? — запита угрижено Хагедорн.
Шулце се изкачи по стълбата, извади един пирон от устата си и чука от джоба на сакото.
— Здрав съм — каза той.
— Държанието ви говори за противното.
— Декорирам — обясни Шулце и удари с чука палеца си.
После завърза и другия край на въжето. То увисна напряко през залата.
— Извънредно приятно занимание — каза той и слезе пак. — Помагам на професора по танцово изкуство.
В този миг се приближи Хелтай с две камериерки, които мъкнеха голям кош. Момичетата започнаха да подават на Шулце старо, продрано бельо, а той го простираше декоративно по въжето.
Професорът огледа увисналите ризи, долни гащи, чорапи и фланелки, присви едно око, засука черното си мустаче и извика:
— Прекрасно, драги!
Шулце не преставаше да тътри стълбата из залата, качваше се и слизаше по нея и неуморно простираше декоративните парцали. Камериерките се кискаха на продраното, допотопно бельо. Имаше дори един огромен корсет с банели.
Професорът потриваше ръце.
— Та вие сте цял художник, драги. Кога сте учили занаята?
— Току-що го научих, драги — отвърна Шулце.
При този закачлив отговор професорът пусна мустака си.
— Другият край на залата — също! — извика той. — Ще донеса гирлянди и балони.
Той изчезна.
Шулце се шегуваше с камериерките и изобщо се държеше тъй, като че ли Хагедорн и Кеселхут отдавна си бяха отишли.
Йохан не можа да издържи повече тази гледка, приближи се до стълбата и каза:
— Пуснете ме да се кача аз!
— Няма място за двама — отвърна Шулце.
— Искам да се кача сам — рече Кеселхут.
— Чудесно би ви подхождало — отвърна високомерно Шулце. — Я по-добре идете да играете бридж! Тук няма място за префинени хора!
Кеселхут отиде при Хагедорн.
— Кажете какво да правим, господин докторе?
— Знаех си аз, че ще стане тъй — каза младият човек. — Почакайте само. Утре ще го накарат да бели и картофи!
Сетне, угнетени, двамата се отправиха в крак обратно към читалнята.
Дванадесета глава
Бал на дрипльовците
След вечерята, която се състоя с един час по-рано отколкото обикновено, курортистите се втурнаха към стаите си, за да се преоблекат.
Към десет часа вечерта залите, холът, барът и коридорите се изпълниха с апаши, просяци, цигани, латернаджии, индианки, разбойници, бракониери, камериерки, негри, ученички, принцеси, стражари, човекоядци, испанки, вагабонти, дългокраки пажове и трапери.
Впрочем крадци, носачи и ясновидки пристигнаха и отвън. Гости от други хотели. Те се различаваха от първите по това, че трябваше да плащат вход. Правеха го на драго сърце. Костюмираните балове в грандхотела обикновено продължаваха до разсъмване.
Дирекцията беше ангажирала два селски оркестъра. Във всички зали звучеше музика. Бяха дошли цели групи местни жители с чудно хубавите си старинни носии. Към полунощ селяните трябваше да изпълнят местни тиролски, танци и да покажат и други световноизвестни нрави и обичаи.
Тъй като във всяка зала свиреха различни неща, мелодиите се смесваха в нестроен, оглушителен шум. Във въздуха се носеха серпантини и конфети. Селски ергени мъкнеха през залите всевъзможни кози и една ужасяваща свиня. Решили да се веселят, свинята и ламите се надпреварваха в квичене.
В хола бе уредена томбола. Всичко, което беше излишно и от което курортистите можеха да се лишат, бе струпано на голяма пирамида. (Лотарийните билети учителят по танци от години насам получаваше от една мюнхенска фирма. А чистата печалба от лотарията по силата на традицията се падаше на него.)