На тайния съветник Тоблер, т.е. на господин Шулце бяха необходими два часа, докато, приведен под тежестта на раницата, се върне в хотела. Впрочем никога в живота си той не се беше забавлявал толкова много, колкото през времето, докато правеше тия странни покупки.
Часовникарят например го осведоми най-подробно за политическото положение в Източна Азия и за нарастващото стопанско влияние на Япония в световния пазар. Първият помощник на аптекаря му държа реч в защита на хомеопатията и го покани за една от следните вечери на четвъртинка червено в селската кръчма. Русокосата касиерка при фризьора го помисли за съпруг на куриерката. А собственикът на дрогерията шепнешком му обеща процент, ако в бъдеще прави по-големи покупки.
В кухнята той свали раницата от гърба си и се отправи към петия етаж, за да приготви сметката за портиера. Отвори вратата на стаята си и бе принуден да констатира, че има гост!
Проточил глава напред, някакъв непознат, добре облечен господин, лежеше под умивалника, чукаше усърдно нещо и явно не подозираше, че вече не е сам. Почна дори да си подсвирква.
— Какво обичате? — запита високо и строго Шулце.
Неканеният гост подскочи, удари тила си в ръба на масата и като пълзеше заднешком, се измъкна на дневна светлина.
Беше господин Кеселхут! Седнал на пода, той гледаше виновно.
— На вас май ви хлопа нещо! — каза Шулце. — Бъдете така добър да станете!
Кеселхут се изправи и започна да си отупва крачолите. Със свободната ръка търкаше тила си.
— Какво търсите под моя умивалник? — запита енергично Шулце.
Йохан посочи голямата картонена кутия на стола.
— Заради контакта, господин таен съветник — каза смутено той. — Не беше съвсем в ред.
— Нямам нужда от контакти!
— О, все пак, господин таен съветник — отвърна Йохан и разтвори кутията. На бял свят се появи лъскаво никелирано електрическо слънце. — Инак ще се простудите.
Той постави уреда на масата, мушна се пак под умивалника, пъхна щекера в контакта, измъкна се отново и зачака с напрежение.
Постепенно реотанът започна да се нагрява — най-напред порозовя, сетне се зачерви; и много скоро почувствуваха как мразовитата таванска стая почна да се изпълва с лека, приятна топлина.
— Водата в легена на умивалника се топи — каза Йохан и погледна господин Шулце.
Тоблер долови този поглед, ала се направи, че не го вижда.
— Ето и кашонче с пури — каза плахо Кеселхут. — Погрижих се и за малко цветя.
— А сега — вън! — каза тайният съветник. — Трябвало е да станете по професия Дядо Мраз!
Междувременно и доктор Хагедорн имаше гост. Някой беше почукал. Легнал изморен на дивана, той беше извикал „влез“ и беше запитал:
— Защо закъсня толкова, Едуард?
Но гостът беше отвърнал:
— Името ми не е Едуард, а Хортензия.
Накратко казано, това беше госпожа Каспариус!
Беше дошла да си поиграе с трите сиамски котки. И тъй и направи. Седна на килима и почна да позира.
Най-сетне тя сметна, че достатъчно дълго се е проявявала като покровителка на животните и се извърна към действителната цел на своето посещение.
— Вече три дни става, откакто сте тук — каза с укор тя. — Ще направим ли утре един излет? Ще си вземем храна и ще идем чак до Ламбергеровата поляна. Там ще се излегнем на слънце. И който пръв получи слънчев удар, ще има право да си пожелае нещо.
— Аз не желая абсолютно нищо — заяви младият човек. — Дори и слънчев удар.
Тя седна на едно широко кресло, вдигна крака на него и обви с ръце коленете си.
— Бихме могли да предприемем и друго — каза тихо тя. — Бихме могли да стегнем куфарите си и да избягаме оттук. Какво е мнението ви за Гармиш?
— Доколкото ми е известно, Гармиш е очарователно кътче — каза той. — Но навярно Едуард няма да разреши.
— Какво ни интересува нас Едуард? — запита сърдито тя.
— В момента той замества майка ми.
Тя бавно поклати глава.
— Бихме могли да пътуваме с нощния влак. Елате. Всеки час е скъп. Аз не вярвам много в задгробния живот.
— Значи, затова бързате толкова! — каза той.
Почука се.
Хагедорн извика:
— Влез!
Вратата се отвори. Влезе Шулце.
— Извинявай, Фриц. Трябваше да направя няколко покупки. Сам ли си?
— Ей сега ще бъде! — каза госпожа Хортензия Каспариус, погледна през господин Шулце, сякаш беше прозрачен и си отиде.
Четиринадесета глава
Любов от пръв поглед
Следобедът на другия ден се случи нещо изключително: Хагедорн се влюби!
Стори го в автобуса на хотела, който превозваше нови курортисти от гарата и в който той се качи по пътя на връщане от малък излет. Една от пътничките беше младо, сърдечно момиче. Имаше навика да гледа хората прямо (под което не бива да се разбира само това, че не беше кривогледа). До нея седеше дебела, объркана, добродушна жена, която момичето наричаше „леля Юлхен“.