Царят посочи с пръст към картината:
— Героят е нарисуван там!
Вейхайвей подскочи и наемалко щеше да каже нещо неприятно на баща си, но си затули с шепа устата и задържа думите си. От устата й излезе само едно:
— Ауууу!
Царят строго я погледна:
— Защо аукаш?
— Нищо — нацупи се Вейхайвей. — Татко, казвам ти, ако не ми го доведеш — ще ти се разсърдя и вече няма да те пощя!
Най-сетне царят отстъпи, защото не можеше нищо да откаже на дъщеря си, па и главата го сърбеше много. Удари три пъти с жезъла си по пода. Намести короната си.
Дотърчаха осемнадесет слуги и паднаха на колене пред негово величество. Наведоха си главите до пода и извикаха едногласно: — Заповядайте, ваше величество!
— Заповядвам ви — викна цар Патаран — да ми доведете оня с орловото перо на калпака. Веднага! Додето прочета до десет — тука да е!
Вейхайвей запляска с ръце, изкара от джоба на роклята си едно кръгло огледалце и захвана да се оглежда, сетне бръкна пак в джоба си, извади едно щипало и се залови с изплезен език да си скубе веждите, за да изглежда по-хубава.
А в туй време слугите тичаха презглава надолу: щяха да си изпочупят краката, А някои се плъзнаха по парапетите на стълбището.
Додето царят прочете до десет (а той можеше да чете само до десет!), Най-малкият брат влезе в тронната зала. Строен и напет.
Калпакът му беше леко накривен, на калпака — перо пауново, а ризата му — майсторски извезана.
Вейхайвей като го видя, въздъхна, прехапа си устните, скри се зад трона и рече:
— Леле какъв е хубавец! Царят викна с важен глас:
— Добре дошъл в моя дворец!
— Благодаря, ваше величество! — поклони се победителят на Ламята.
— Знаеш ли защо съм те повикал?
— Вие ще кажете, ваше величество!
— Намислил съм да те оженя.
— За кого? — учуди се Най-малкият брат.
— За дъщеря си! — рече царят.
— Сега я наредихме — проговори на себе си момъкът. — Къде е тя?
— Тука е, зад гърба ми! — посочи с пръст царят зад гърба си. Вейхайвей се изправи:
— Тук!
Поразен от нейната грозотия. Най-малкият брат се обърка и отстъпи три крачки назад.
Царят изви глава и пошепна на дъщеря си:
— Видя ли го как се зарадва? Дай му пръстена си! Вейхайвей изтича напред, хвана десницата на гостенина и без да го пита иска ли, или не иска — наниза на едина му пръст златен пръстен.
— Аз… аз… такова… — почна да си дърпа ръката Най-малкият брат.
— Какво? — пресече го царят. — Искаш да кажеш, че не си достоен? Не бери грижа за тая работа, щом като моята дъщеря ти е хвърлила око. Но трябва да знаеш, че аз току-тъй няма да ти я дам. За да я заслужиш, най-напред трябва да убиеш великана Ох, който, ме посрами пред очите на цялата ми войска. Хайде да е честито!
Юнакът смънка две-три думи, от които нищо не се разбра.
— Къде си отседнал? — попита царят.
— Накрай града има една самотна бабичка. В нейния дом съм се настанил.
— Не може! Не позволявам! — разгневи се величеството. — Ти ще ми бъдеш гост в двореца! Заведете го в готварницата! Гостенин човек най-много се радва, когато го настаниш в кухнята. Пригответе му — обърна се той към слугите, които се бяха натрупали на вратата — най-добрия кон! Нека се разходи из града — да види на колко народ заповядвам!
КАКВО СТАНА В ГОТВАРНИЦАТА НА ДВОРЕЦА
Заведоха гостенина в дворцовата готварница. Юнакът надникна вътре и се намръщи: никъде не беше виждал по-голяма бъркотия: тигани, нощви, лопати, метли, немити паници, лъжици, триножници — всичко беше нахвърляно в безредие. До камината имаше миндер, но върху него се бяха изтегнали две затлъстели котки. Светлина влизаше само през едно дълбоко прозорче. Някой беше забравил нажежената ютия върху масата и покривката димеше.
— Тая готварница на нищо не прилича! — обърна се гостенинът към царските слуги. — Кой е забравил ютията? Угасете покривката, защото ще изгори дворецът на цар Патаран!
— Одеве — отговори главната готвачка — тука беше влязла княгинята, тя е разбъркала всичко и забравила ютията.
— Наредете готварницата — поръча Най-малкият брат, — а пък аз ще се поразходя из града и ще потърся светилник, защото тука е много мрачно.
И като се метна на най-хубавия кон от царската конюшня, той излезе на улицата. Подире му се навървиха цяла дружина царедворци.
С голяма почит го посрещнаха столичаните. Старите го сочеха с пръст и казваха на децата си:
— Яжте хляб и пийте вода, за да пораснете и станете като този юнак!
Юнакът свърна по най-близката странична уличка и спря пред един дюкян с разтворени кепенци. Под прозорците бяха изнесени чудесни свещници от ковано желязо, а до вратата стоеше изправен оня същият фенер; в който шестимата братя бяха скрили свойта сестричка Златушка.