— Ако не изпълниш заповедите ми, ще ти снема главата от раменете! — със задъхан глас изговори Юнакът.
— Снеми я! — покорно и насмешливо каза Ох, дори протегна дебелия си врат и наклони чутурата си за сечене.
Юнакът замахна.
Мечът му блесна като мълния и се стовари с нечовешка сила върху [???]
………
Какъв народ се беше насъбрал да изпроводи Юнака, който отърва Долна земя от две страшни чудовища!
Братята на Златушка един след друг се изредиха да му целунат ръка. Орлицата, стъпила върху плочата, на своето място търпеливо чакаше.
Прощаването свърши. Юнакът и Златушка влязоха в ковчега. Седнаха на две трикраки столчета, погледнаха се в очите и се усмихнаха. Вратицата се затвори. Тогава орлицата разпери крила и се дигна.
Описа два три кръга над дървото и се спусна към ковчега.
Хвана с нокти стоманената гривна.
Издигна железния ковчег в облаците.
И колкото по-нагоре отлиташе, толкова по-малък ставаше ковчегът.
А долу на земята един милион мъже размахваха калпаците си, жените нещо викаха, децата крещяха. Орлетата писукаха. Крилцата им трепкаха като ръчички, които се прощават.
Но ето че птицата навлезе в буреносен облак и изчезна. Чуваше се само бученето на вятъра, който носеше облака. Златушка се сгуши страхливо до гърдите на своя другар.
Изведнъж блеснаха лъчите на ослепително слънце.
Златушка погледна през прозорчето на ковчега, подири с очи родния си град, но Долна земя вече я нямаше. Тя беше останала под облаците завинаги.
Две сълзи се търкулнаха по страните на девойката.
— Пиу! — пропищя орлицата.
Юнакът отвори вратицата и поднесе пред клюна й медник с вода.
— Га! — повторно се обади птицата.
Юнакът й подаде един хляб.
ЗЛОДЕИТЕ ОТ КРЪЧМАТА „ПОСЛЕДЕН ГРОШ“
Коя е тази кръчма, издигната на същото място, където някбга имаше една чешма с два чучура и четири каменни корита? Над вратата бяха сложили надпис:
Един уморен пътник с тояжка на рамо и торбичка на тояжката спря пред вра-тага, прочете надписа и почука три пъти.
Никой не му отговори. Тогава той отвори вратата, боязливо влезе в кръчмата и спря до вратата. Остави торбичката и тояжката си в къта.
Най-големият брат, застанал зад тезгяха, със запретнати ръкави сплескваше наденици с едно шише и ги нижеше на върлина.
Средният брат броеше жълтици в калпака си и свирукаше. Като видя пътника, Най-големият направи с глава знак на Средния — да отнесе жълтиците вътре. Средният влезе в съседната стая. Там между две легла имаше каца, вече пълна догоре с жълтици. Монетите грееха като разровена жар. Средният брат изсипа жълтиците в кацата, излезе пак, затвори след себе си вратата и завъртя ключа.
— Какво искаш, дядо? — обърна се той към пътника.
— Аз ли? От дълъг път ида, затуй ожъднях. Доколкото си спомням — тука имаше една чешма, която…
— Имаше — прекъсна го Средният брат, — но вече я няма.
— Моля ти се — приближи се към тезгяха пътникът. — Налей ми чашка вода!
— Ние вода не продаваме! — обади се оня, който мачкаше надениците.
— А какво продавате?
— Винце.
— Как го давате, мога ли да попитам?
— Жълтичка за паничка!
— Ами като нямам пукната пара! — завайка се пътникът.
— Щом като нямаш пари — няма и да пиеш вино! — викна сърдито Най-големият, а Средният приближи до пътника, подаде му торбичката и тояжката и го изтика навън:
— Хайде, махай се оттука!
— Къде ще ида? — попита пътникът. — Вече мръква.
— Иди в гората. Там има вода, колкото щеш?
— А вълците? Нали ще ме изядат!
— Нека те изядат. С тебе няма да се свърши светът. Един сиромах по-малко!
Изхвърленият пътник, който беше същият оня странник, дето превърна водата на вино, поклати замислено глава, обърна се, дигна десница и бавно изговори: — От чешмата да потече пак вода, а в кацата всичките жълтици нека се превърнат на трици.
И бързо навлезе в гората.
Подир малко над горските върхари се зададе орлицата с железния ковчег. Тя беше много уморена и едвам размахваше крила. Като наближи до кръчмата, птицата се спусна надолу и кацна на поляната. Ковчегът тупна в меката трева. Вратицата му се отвори и отвътре излезе Най-малкият брат. Подире му скочи Златушка с кошничката.
Юнакът се изправи пред орлицата, стори дълбок поклон и рече:
— От сърце ти благодаря, птицо крилата! По-нататък аз знам пътя за бащината къща!