Выбрать главу

Александър Дюма

Тримата мускетари

ПРЕДГОВОР,

в който е доказано, че героите на историята, която ще имаме честта да разкажем на нашите читатели, нямат нищо общо с митологията, макар имената им да окончават на -ос и на -ис.

Преди около година, като търсех материали в Кралската библиотека за моята история на Луи XIV, случайно попаднах на „Мемоарите на господин д’Артанян“, напечатани в Амстердам в печатницата на Пиер Руж, както повечето от произведенията през тази епоха, в които авторите държаха да кажат истината, без да бъдат затворени за по-дълго или по-кратко време в Бастилията. Заглавието ме привлече: взех ги у дома, разбира се, с разрешение на господин библиотекаря, и ги прочетох на един дъх.

Нямам намерение да правя тук разбор на това интересно произведение, а ще се задоволя да насоча към него ония от моите читатели, които ценят картините на епохата. Те ще намерят в тия мемоари портрети, нахвърляни от ръката на майстор, и макар че повечето от тия скици са рисувани по казармени врати и по стени на кръчми, те ще познаят лесно в тях образите на Луи XIII, на Ана Австрийска, на Ришельо, на Мазарини и на по-голяма част от придворните по онова време, подобни на образите в историята на господин Анкети1.

Но както знаем, не винаги всичко, което поразява капризния ум на поета, прави впечатление и на широкия кръг читатели. Като се възхищавахме, както несъмнено и други ще се възхищават, на подробностите, за които споменахме, порази ни нещо, на което навярно никой преди нас не беше обърнал и най-малко внимание.

Д’Артанян разказва, че при първото си посещение у господин дьо Тревил, капитан на кралските мускетари, срещнал в чакалнята му трима младежи на име Атос, Портос и Арамис, от прославения полк, където и той желаел да има честта да бъде приет.

Тези три чужди имена, признаваме, ни учудиха и веднага ни хрумна мисълта, че това са само псевдоними, под които д’Артанян е скрил може би имената на знатни личности, или пък самите им собственици са ги избрали в деня, когато поради прищявка, недоволство или разорение облекли скромната мускетарска униформа.

Не се успокоихме дотогава, докато не намерихме в съвременните произведения следи от тези необикновени имена, които бяха възбудили толкова силно нашето любопитство. Само списъкът на книгите, които прочетохме, за да постигнем тази цел, би изпълнил цяла глава, което може би е много поучително, но положително малко забавно за нашите читатели. Ето защо ще се задоволим да им съобщим само, че тъкмо когато щяхме да изоставим нашите издирвания, обезсърчени от толкова безплоден труд, намерихме най-после благодарение съветите на нашия прочут и учен приятел Полен Парис един ръкопис под номер 4772 или 4723, не си спомняме вече добре, със следното заглавие:

„Мемоари на господин конт дьо Ла Фер, отнасящи се до някои събития, които станаха във Франция към края на царуването на крал Луи XIII и в началото на царуването на крал Луи XIV.“

Читателят може да си представи колко голяма бе радостта ни, когато, прелиствайки този ръкопис — последната ни надежда, — намерихме на двадесетата страница името на Атос, на двадесет и седмата — името на Портос, а на тридесет и първата — името на Арамис.

Откриването на съвсем неизвестен ръкопис във време, когато историческата наука е достигнала до такова високо стъпало, ни се стори едва ли не чудо. Ние веднага поискахме позволение да го отпечатаме с цел да се представим един ден пред Академията на историческите надписи и литература с чужд багаж, ако не успеем, което е твърде вероятно, да влезем във Френската академия с наш собствен. Длъжни сме да кажем, че това разрешение ни бе дадено вежливо. Подчертаваме това, за да опровергаем публично всички зложелатели, които твърдят, че живеем при една власт, доста зле разположена към литераторите.

И така днес ние предлагаме на нашите читатели първата част от този ценен ръкопис, като възстановяваме заглавието, което му подхожда, и поемаме задължението, ако тази първа част има успеха, който заслужава, в което не се съмняваме, да издадем веднага и втората част.

И тъй като кръстникът е втори баща, подканваме читателя да благодари или да се сърди за удоволствието или за досадата при прочитането на книгата на нас, а не на конт дьо Ла Фер.

А сега да преминем към нашата история…

Част първа

I

ТРИТЕ ПОДАРЪКА НА БАЩАТА ГОСПОДИН Д’АРТАНЯН

В първия понеделник на месец април 1625 година градчето Мьон, където се роди авторът на „Романа на розата“, изглеждаше така развълнувано, сякаш хугенотите бяха направили от него втори Рошел. Много граждани, като видяха, че жените бягат откъм главната улица и като чуха крясъците на децата по праговете, надянаха бързо доспехите си, въоръжиха се кой с мускет, кой с пика, за да си придадат по-мъжествен вид, и се отправиха към странноприемницата „Свободният мелничар“, където се трупаше гъста, шумна, любопитна тълпа, която се увеличаваше всеки миг.

вернуться

1

Абат Анкети (1723–1806) — автор на многотомна история на Франция.