— Аз имам нещо повече — пари.
И д’Артанян хвърли кесията върху масата. При звъна на златото Арамис дигна очи. Портос потрепера, а Атос остана равнодушен.
— Колко има в тази кесийка? — запита той.
— Седем хиляди ливри в луи по дванадесет франка.
— Седем хиляди ливри! — извика Портос. — Значи това нищо и никакво диамантче струвало седем хиляди ливри?
— Изглежда — каза Атос, — щом като те са тука. Не предполагам нашият приятел д’Артанян да е прибавил свои пари.
— Но, господа, ние не мислим за кралицата — обади се д’Артанян. — Да се погрижим малко за здравето на нейния мил Бъкингам. Това е най-малкото, което й дължим.
— Имате право — съгласи се Атос. — Но това е работа на Арамис.
— Добре — отвърна Арамис, като се изчерви. — Какво трябва да направя?
— Много просто — продължи Атос, — да съчините второто писмо до опитното лице, което живее в Тур.
Арамис взе отново перото, позамисли се пак и написа следните редове, които веднага предложи на другарите си за одобрение.
— „Драга ми братовчедке…“
— А! — пресече го Атос. — Значи това опитно лице е ваша роднина!
— Първа братовчедка — поясни Арамис.
— Е, нека е братовчедка! — Арамис продължи:
„Драга ми братовчедке, негово високопреосвещенство кардиналът, нека бог да го запази за благото на Франция и за гибел на враговете на кралството, е на път да се справи с разбунтуваните еретици в Ла Рошел: вероятно английската флота, която ще им дойде на помощ, няма да може дори да се приближи до крепостта. Смея дори да твърдя и съм уверен, че някакво важно събитие ще попречи на господин Бъкингам да отплава. Негово високопреосвещенство е най-именитият държавник на миналото, на настоящето, а вероятно и на бъдещето. Той би угасил слънцето, ако слънцето му пречеше. Предайте тези радостни вести на вашата сестра, моята скъпа братовчедка. Сънувах, че този проклет англичанин е мъртъв. Не мога да си спомня дали от нож, или от отрова. Уверен съм само в едно — сънувах, че е мъртъв, а вие знаете, че сънищата ми никога не ме лъжат. Бъдете уверена, че скоро ще ме видите.“
— Чудесно — извика Атос. — Вие сте крал на поетите. Драги Арамис, вие говорите като апокалипсиса и сте правдив като евангелието. Сега ви остава само да адресирате писмото.
— Това е много лесно — отвърна Арамис. Той сгъна писмото и написа:
„За госпожица Мишон, шивачка на бельо в Тур“. Тримата приятели се спогледаха, като се подсмиваха: че са надхитрени.
— Сега — рече Арамис — вие разбирате, че само Базен може да занесе това писмо в Тур. Моята братовчедка познава само Базен и има доверие само в него. Всеки друг ще провали работата. Освен това Базен е амбициозен и учен. Базен е чел историята, господа, той знае, че Сикст Пети, преди да стане папа, е пасъл свине. Добре! Понеже той смята да влезе в лоното на църквата едновременно с мене, и той се надява да стане папа или поне кардинал: разбирате, че един човек, който има такива стремежи, няма да остави да го уловят или ако го уловят, ще понесе мъченията, но няма да проговори.
— Добре, добре — каза д’Артанян, — съгласен съм на драго сърце за Базен, но съгласете се и вие за Планше: милейди заповядала един ден да го изгонят с тояги от къщата й, а Планше има добра памет и уверявам ви, ако той разбере, че има някаква възможност да си отмъсти, ще се остави по-скоро да го пребият, но няма да се откаже. Ако работата в Тур си е ваша работа, Арамис, работата в Лондон е моя. И аз ви моля да се спрете на Планше, който всъщност е бил вече в Лондон с мене и знае да каже много правилно: London, sir, if you please20 и My master, lord D’Artagnan.21
Бъдете спокойни, той ще се справи и на отиване, и на връщане.
— В такъв случай — заяви Атос — трябва да дадем на Планше седемстотин ливри за отиване и седемстотин ливри за връщане, а на Базен триста ливри за отиване и триста за връщане. Това ще намали сумата на пет хиляди ливри; всеки от нас ще вземе по хиляда ливри, за да ги употреби, както намери за добре, и ще ни останат хиляда ливри, които абатът ще пази за изключителни случаи или за общи нужди. Сигурни ли сте?