Гневното лице на посетителя ни постепенно се проясняваше.
— Е, добре тогава — каза той. — Когато отидох при него сутринта и той ми каза, че се е обърнал към детектив, просто взех адреса ви и веднага пристигнах. Не искам полицията да се меси в частни дела. Но ако сте съгласен само да ни помогнете да издирим този човек, няма нищо лошо.
— Точно така стоят нещата — каза Холмс. — А сега, сър, след като вече сте тук, най-добре да чуем цялата история лично от вас. Приятелят ми не е в течение на никакви подробности.
Господин Гаридеб ме изгледа втренчено и не особено дружелюбно.
— А нужно ли е да ги знае?
— Обикновено работим заедно.
— Е, няма причина това да се пази в тайна. Ще ви представя фактите колкото може по-сбито. Ако бяхте от Канзас, нямаше да има нужда да ви обяснявам кой е Александър Хамилтън Гаридеб. Направил състояние от недвижими имоти и сделки на житната борса в Чикаго и вложил парите си в земя по поречието на Арканзас западно от Форт Додж на площ колкото едно от вашите графства. Пасища, сечища, орница, находища на полезни изкопаеми — всичко, което носи пари на притежателя си. Нямал роднини и близки или и да е имал, нищо не бил чувал за тях. Но изпитвал своеобразна гордост от странното си име. Точно това го доведе при мен. Бях адвокат в Топека и един ден ме посети възрастен мъж, който гореше от желание да се срещне със свой съименник. Беше си прищявка, но той бе твърдо решен да разбере дали на света има и други с фамилията Гаридеб. „Намерете ми още!“ — каза той. Отвърнах, че имам много работа и не мога да тръгна да обикалям света и да диря хора с името Гаридеб. „Точно това ще направите — каза той, — ако нещата се развият така, както съм ги замислил.“ Помислих, че се шегува, но скоро разбрах, че в думите му се е криел особен смисъл. Около година след тази среща той умря и остави завещание — най-странното завещание, регистрирано в щата Канзас. Имуществото му се разделя на три части и аз ще получа една от тях, при условие че намеря още двама мъже с името Гаридеб, които да получат останалите. Става дума за пет милиона долара за всеки от съименниците, но не можем и с пръст да ги пипнем, ако не се явим и тримата. Изправен пред този рядък шанс, оставих юридическата си практика и тръгнах да търся хора с това име. Оказа се, че в Щатите няма такива хора. През сито прекарах цялата страна и не открих нито един. После опитах в старата родина. Попаднах на името в лондонския телефонен указател. Обадих се на човека и му обясних всичко. И той обаче е сам като мен, има няколко жени роднини, но нито един мъж с това име. А в завещанието се казва трима пълнолетни мъже. И така, както виждате, остава едно празно място и ако можете да ни помогнете да го попълним, с готовност ще ви платим за услугата.
— Е, Уотсън — усмихна се Холмс, — нали ти казах, че историята е чудновата? Не мога да не отбележа, сър, че най-очевидното нещо, което бихте могли да направите, е да пуснете обява във вестника.
— Направих го, господин Холмс. Не дойде отговор.
— Мили Боже! Да, задачата определено е любопитна. Може би ще се позанимая с нея през свободното си време. Впрочем странно е, че идвате от Топека. Навремето си пишех с един тамошен жител, вече покойник, стария доктор Лисандър Стар, който беше кмет през 1890 година.
— Добрият доктор Стар! — каза посетителят ни. — И досега го споменават с уважение. Е, господин Холмс, не ни остава нищо друго, освен да ни информирате как напредва търсенето. Предполагам, че до ден-два ще имам някакви новини — и американецът се поклони и си тръгна.
Холмс запали лула и поседя известно време със странна усмивка.
— Е? — попитах накрая.
— Чудя се, Уотсън, просто се чудя!
— На какво?
Холмс извади лулата от устата си.
— Чудех се, Уотсън, какво за Бога, цели този човек, като ни разказа всички тези безсмислици и лъжи. Едва не го попитах направо — защото в някои случаи прякото нападение е най-добрата тактика, — но реших, че ще е по-добре да го оставя да си мисли, че ни е хвърлил прах в очите. Появява се човек с английско палто, протрито на лактите, и с издути на коленете панталони, явно носени цяла година, а според този документ и по собствените му думи е американски провинциалист, пристигнал наскоро в Лондон. Никакви обяви не са били публикувани. Знаеш, че не пропускам нито ред. Това е любимото ми място, в което дебна дивеча, и за нищо на света няма да изтърва такъв наперен фазан. За никакъв доктор Лисандър Стар от Топека не съм и чувал. Откъдето и да го почукаш, все кънти на кухо. Мисля, че този приятел наистина е американец, но акцентът му се е изгладил през годините, прекарани в Лондон. Каква е играта му в такъв случай и какво стои зад това нелепо издирване на Гаридеб? Заслужава нашето внимание, защото, ако приемем, че е мошеник, явно е хитър и изобретателен. Сега трябва да разберем дали другият ни кореспондент също е измамник. Обади му се, Уотсън.