— О не, сър. Нищо не е в състояние да ме накара да оставя колекцията си. Но господинът ме увери, че щом влезем във владение на наследството, ще откупи моя дял. Спомена сумата пет милиона долара. В момента на пазара има десетина експоната, които биха попълнили празнините в колекцията ми, а не мога да ги купя, защото нямам неколкостотин лири. Представяте ли си какво бих могъл да направя с пет милиона долара? Та това е основата на една национална колекция. Ще се превърна в Ханс Слоун на своето време.
Очите му блестяха зад огромните рамки. Бе съвсем ясно, че господин Нейтън Гаридеб няма да пожали сили, за да издири свой съименник.
— Наминах само за да се запознаем, и няма защо да прекъсвам заниманията ви — каза Холмс. — Предпочитам да установявам личен контакт с хората, с които работя. Въпросите, които искам да ви задам, не са много, тъй като в джоба ми е писмото ви, където съвсем ясно излагате нещата, а празнините запълних благодарение на господина от Америка. Разбрах, че допреди няколко дни не сте и подозирали за съществуването му.
— Точно така. Обади ми се миналия вторник.
— Каза ли ви за днешния ни разговор?
— Да, от вас дойде право при мен. Сутринта, преди да тръгне за вас, беше много ядосан.
— Защо?
— Изглежда, смяташе, че прибягването до вашите услуги хвърля някакво петно върху честността му. Но когато се върна, отново беше в добро настроение.
— Предложи ли ви какво да правите оттук нататък?
— Не, сър.
— Давали ли сте му пари на заем? Искал ли е изобщо заем от вас?
— Не, сър.
— Досещате ли се какво би могъл да иска?
— Не, освен онова, за което сам говори.
— Казахте ли му за днешната ни уговорка по телефона?
— Да, сър.
Холмс потъна в размисъл. Виждах, че е озадачен.
— Имате ли в колекцията си ценни предмети?
— Не, сър. Не съм богат. Колекцията е добра, но не е особено ценна.
— Не се ли страхувате от кражба?
— Ни най-малко.
— Откога живеете в тази квартира?
— От близо пет години.
Разпитът на Холмс бе прекъснат от настоятелно почукване. Веднага след като клиентът ни отвори, в стаята развълнуван влетя американският адвокат.
— Ето го! — провикна се, размахал над главата си вестник. — Предположих, че ще ви заваря тук. Господин Гаридеб, приемете моите поздравления! Вие сте богат. Търсенето ни се увенча с успех и всичко е наред. А на вас, господин Холмс, можем само да се извиним за излишното безпокойство.
Той връчи вестника на клиента ни, който стоеше и се взираше в рекламното каре. С Холмс се наведохме и прочетохме обявата през рамото му:
Хауърд Гаридеб
Конструктор на селскостопанска техника
Сноповръзвачки, парни комбайни и ръчни плугове, редосеялки, брани, каруци, талиги и всякакъв друг инвентар.
Проучвания за артезиански кладенци.
„Гроувнър билдингс“, Астън
— Великолепно! — прошепна домакинът ни с пресекнал от вълнение глас. — Значи ставаме трима.
— Насочих се към Бирмингам — каза американецът — и тамошният ми агент ми изпрати тази реклама от местния вестник. Трябва да побързаме и да доведем нещата докрай. Писах на този човек, че утре в четири следобед ще се срещнете с него във фирмата му.
— Искате аз да се срещна с него?
— Вие какво ще кажете, господин Холмс? Не мислите ли, че ще е по-умно? Та какво съм аз — някакъв странстващ американец, който разправя басни. Ще повярва ли на историята ми? Но вие сте англичанин с добра репутация и той непременно ще се вслуша в думите ви. Ако искате, мога да дойда с вас, но утре съм доста зает, а ако имате някакви неприятности, винаги мога да дойда по-късно.
— Но аз от години не съм пътувал толкова далеч.
— Е, какво толкова, господин Гаридеб. Начертах маршрута ви. Ще тръгнете в дванайсет и ще пристигнете към два и нещо. Можете да се приберете вечерта. Трябва само да се срещнете с този човек, да му обясните нещата и да вземете нотариално заверена декларация, че наистина съществува. За Бога — добави разгорещено, — представете си, че аз съм дошъл чак от Америка, а за вас е чиста дреболия да изминете сто мили, за да довършите нещата.
— Съгласен съм с вас — каза Холмс. — Смятам, че господинът има пълно основание.
Господин Нейтън Гаридеб сви рамене с опечален вид.
— Е, щом настоявате — каза той. — Много ми е трудно да ви откажа, като имам предвид огромната надежда, която внесохте в живота ми.
— Значи се разбрахме — заключи Холмс. — Несъмнено ще ме осведомите за резултатите колкото може по-бързо.
— Аз имам грижата за това — каза американецът. — И така — добави, като си погледна часовника, — трябва да вървя. Ще мина утре, господин Гаридеб, за да ви изпратя до гарата. Вие тръгвате ли, господин Холмс? Е, довиждане тогава, утре вечер може би ще ви съобщим добри вести.