Близко до камерата се появява трето голо тяло: чертите на лицето й предполагат Китай или Мексико на Диего Ривера.
Участъкът от пода на станцията с кръгли черни плочки е частично покрит с отпадъци от сиво-сини синтетични материи.
Очи като топлийки.
3. Международната граница
Заден кадър на нещо, което може да бъде широка ниша. Симетрични завои на бледи квадратни плочки.
Четири видими структури.
Най-голямата, направена много прецизно с много здрави ръбове е декорирана с безмислен и мрачен профил, който контрастира на солидния й фон: изглежда като твърде стар мъж; брадичката и почти липсващите му устни, както и увисналия му нос са нарисувани в кървавочервено. Пред тази експозиция се намира костюм с големи размери, останал от предишната нощ.
Към тази структура се присъединява друга — твърде малка и весело нарисувана: на червения фон е изписана прекрасно жълта птица всред концентрични жълти кръгове, нещо като кубистични извънземни сюжети, извън камерата. И тя е разперила криле. Изпълнена в доста изтънчен стил се появява глава, по челото и в очите й са набити пирони или борови иглички.
Пред очите се появява човешка ръка с нормален размер, която е несъизмерима по мащаб с огромната глава над нея.
В непосредствена близост са разположени по-малки структури, една от тях е декорирана с квадратни абстрактни парчета, напомняща Кли или Мондриан. Близо до тях се намира пластмасова щайга в оранжев цвят, която би трябвало да се използува за транспорт на бутилки. До нея стои изправена алуминиева кутия от опаковка на бира. И чифт пластмасови сандали, акуратно аранжирани.
Зад тази структура се намира друга, по-голяма. Нещо нарисувано в голям мащаб на фона на бежово или синьо (небе?), но затъмнено от Мондриан. Работната врата, окачена с множество връзки е небоядисана; на мукавената кутия приложена към нея е изписано:
Стиловете, изпълнени със забележимо майсторство започват да стават забележими.
По-дълбоко в изображението, зад нещо което би трябвало да бъде купчина сгънати чаршафи, се намира изправена конфигурация в емайлирано синьо, захваната за плочките на тавана. Нещо като него, от дясната му страна поддържа книжно хвърчило, върху което е отпечатано лице на самурай.
4. След Пикасо
Незначителната перспектива на това, което се появява би трябвало да бъде единствено твърде близката спирка, дълга приблизително девет метра. Ако предположим точното естество на тези конструкции, някой бе взел около метър от ширината на коридора и построил нещо тунелообразно, подобно на картонен морски червей.
Стенописите са подходящи за детски мукавен театър.
Ефект под земята.
Като много от анонимните картини срещани в евтините магазини където и да е по света, стенописите напомнят за нещо неясно след Пикасо. Ехо от „Герника“ в тези измъчени животински форми. Човешки лица правят калканов стил: повече оксфамов кубизъм.
В най-горната част на нехарактерно издигнатата секция на картонения покрив се намира квадратна черна възглавница със също така черни пискюли по ъглите й. Елегантно.
Стената зад спирката е част от прозрачна пластмаса, предполагаща възможност за странно съществуваща ферма за мравки.
5.
Ние сме поставени на невъзможно спокойно място, може би е складова площ за общо ползуване. Картонени рафтове, сгънати чаршафи.
Примитивен портрет на черно котенце, уединено на плътна зелена настилка напомня хипнотичното вторачване на фигурите от народното изкуство на Нова Англия.
Вижда се също: белият пластмасов калпак на електрически вентилатор, жълта пластмасова каса от саке, бледосиньо пластмасово кошче за боклук, част от синя пластмасова пътека, зелена лопата за смет, окачена на връв, детска кофичка от тъмносиня пластмаса. Пластмасови кофички със синя и червена боя предполагат започването на нови стенописи.
Най-голямо впечатление прави стената на матово-черната спирка, декорирана със стенопис, на който се появяват вътрешни жълти тръби с правилен пространствен овал — с „прозорци“ около техните периметри, през всеки от тях се съзира единствено голямото количество жълта сперма, задържала се и шаваща към жълто-черния неясен заден план.
6. Гоми Китарата
Прекалено близко, може би на входа на спирката, една невероятно замислена двойка треньори облечени с „Найки“ в черно и пурпурно, поизносени, но чисти. Зад тях няколко бели книги за четене (може би за жени?).
Сплескана акустична китара, окачена на найлонова корда. Около тях странна декорация направена от сини дочени панталони, украсени с червена имитация на кожа, възможно е да представлява чанта за голф предназначена да се носи в единичен стик за удари с дълъг обхват.
Леко изцапана с мастило германска гумена изтривалка.
Чист, сгънат вестник с японски бейзболни звезди. Размазан печат върху термос с цветен дизайн.