Хестър обърна глава към доктора и го погледна с поглед, който означаваше, че чака отговора му.
— Това е любопитна идея — каза предпазливо той. — Аз би трябвало да мисля точно обратното, нали? Че би трябвало да се очаква близнаците да са по-скоро еднакви, отколкото различни?
— Но ние знаем от наблюденията, че този случай не е такъв — живо отвърна Хестър.
Докторът гледаше празната стена, потънал в мислите си, докато тя хвърляше обезпокоени погледи към него, опитвайки се да отгатне по лицето му дали теорията й е приета.
— Тази ваша идея е много интересна — той сложи на лицето си една усмивка, изпълнена със симпатия, за да смекчи ефекта от онова, което щеше да каже. — Но не мога да си спомня да съм чел някъде за подобно разделение на ролите при близнаците, в което и да е от уважаваните медицински издания.
Тя пренебрегна усмивката и посрещна погледа му сериозно.
— Защото не е в авторитетите издания, не. Ако е било написано някъде, то ще е било от Лоусън, но не е.
— Вие сте чела Лоусън?
— Разбира се. Не бих си и помислила да произнеса на глас мнението си по някой въпрос, без да съм сигурна първо в справките си.
— О!
— Има една справка в Харууд за перуанските близнаци17, която е подсказваща, макар че той се въздържа от цялостните заключения, които би могъл да направи.
— Спомням си примера, който имате предвид… О, разбирам връзката! Добре, чудя се дали изследването на случая Брасенбай е уместно?
— Нямах възможност да получа цялото изследване. Можете ли да ми го заемете?
И така се започна.
Впечатлен от съобразителността в наблюденията на Хестър, докторът й даде изследването на случая Брасенбай. Когато тя му го върна, към него имаше прикрепен лист със сбити бележки и въпроси. Междувременно той бе намерил голям брой други книги и статии за близнаци, неотдавнашни публикации, копия от изследвания на различни специалисти, които продължаваха и в момента, чуждестранни разработки. След седмица или две докторът откри, че може да си спести време, като ги даде първо на Хестър и после да прочете само нейните сбити, кратки и интелигентни разсъждения и резюмета. Когато прочетоха всичко, което можеше да се прочете, те се върнаха към собствените си наблюдения. И двамата бяха събрали купища бележки — той медицински, тя психологически; имаше анотации с неговия почерк в полетата на нейния ръкопис, а тя бе направила дори повече бележки от него и понякога прикачваше собствените си убедителни есета на отделни листове.
Те четяха, мислеха, пишеха, срещаха се, дискутираха. Всичко това продължи, докато научиха всичко, което можеше да се открие за близнаците, но все пак имаше едно нещо, което не знаеха, а то бе единственото, което имаше значение.
— Цялата тази работа — рече една вечер докторът в библиотеката, — всички тези книги. И все още не сме стигнали доникъде — той прокара раздразнено ръка през косата си. Беше казал на жена си, че ще се върне след седем и половина, а се очертаваше, че ще закъснее.
— Дали Аделин потиска момичето в мъглата заради Емелин? Мисля, че отговорът на този въпрос лежи извън границите на съвременното знание — доктор Модели въздъхна и запрати молива си върху бюрото, полураздразнено, полупримирено.
— Вие сте напълно прав. Това е точно така — доста сопнато му отвърна Хестър.
Имаше причина за раздразнителния й тон; беше му отнело цели четири седмици да стигне до заключението, което тя щеше да му предложи още в самото начало, стига да бе имал желание да я изслуша.
Доктор Модели се обърна към нея.
— Има само един начин да открием това — рече тихо тя.
Той вдигна вежди.
— Моят опит и наблюдения ме доведоха до убеждението, че имаме поле за едно оригинално изследване. Разбира се, като обикновена гувернантка трудно ще убедя някое подходящо списание да публикува каквото и да открия. Те ще погледнат квалификациите ми и ще си помислят, че съм някоя глупачка с идеи извън сферата на нейната компетентност — Хестър сви рамене и смръщи вежди. — И вероятно ще бъдат прави. Същевременно — тя вдигна срамежливо очи към него, — аз съм сигурна, че в този проект има много хляб за един мъж с подходящите знания и професия.
Докторът я погледна първо изненадано, сетне очите му се замъглиха. Оригинално изследване! Идеята не бе толкова нелепа! В този момент неочаквано му мина мисълта, че след всички неща, които бе прочел през последния месец, със сигурност беше най-начетеният доктор в страната по въпроса на близнаците! Кой друг знаеше повече от него? И освен това кой друг имаше под носа си такъв идеален случай за изследване? Оригинално авторско изследване? Защо не?
17
Перуанските близнаци Тантай и Иланти, които според перуанския фолклор били изключително предани един на друг. Когато крал Тандър — владетелят на небесата, отвлякъл Тантай, за да му работи, Иланти, подпомогнат от една говореща лама, от дебелия мъж и жена му и от един кондор намерил ледения дворец на краля и спасил брат си. — Б.пр.