Представянето на курса беше колкото привлекателно, толкова и обезкуражаващо. Пери реши да поразпита още малко, но се поддаде на суматохата на първите дни и забрави за намеренията си. Ширин беше права – "Бог" щеше да почака.
Черният хайвер
Истанбул, 2016 г.
Основното ястие – ризото с диви гъби и печено агнешко с шафран и сос с мед и джоджен – беше сервирано в големи сребърни блюда с гарнитура от зеленчуци на скара. Сервитьори с ливреи вдигаха капаците над димящото месо с такива превзети жестове, че някои от гостите ръкопляскаха, все едно бяха на театър. Деликатесите и виното повдигнаха настроението, а разговорите станаха още по-шумни и оживени.
– Честно казано, аз не вярвам в демокрацията – заяви един от гостите, архитект с късо подстригана коса и изрядно поддържана брада катинар. Фирмата му беше реализирала огромни приходи от строителни проекти из целия град. – Да вземем Сингапур. Успешна страна без демокрация. Китай – също. Светът се развива бързо. Решенията трябва да се взимат и прилагат светкавично. Европа си губи времето с дребнави дебати, докато Сингапур галопира ли, галопира напред. Защо? Защото следва целта си. Демокрацията е загуба на време и пари.
– Браво – похвали го вътрешната дизайнерка, която му беше годеница и бъдеща трета съпруга. – Винаги съм твърдяла, че в мюсюлманския свят демокрацията е излишна. Тя създава проблеми дори на запад. А тук е напълно неподходяща!
Домакинята се съгласи.
– Синът ми е с магистърска степен по бизнес. За съпруга ми работят хиляди души. Но семейството ни е с трима гласоподаватели. Братът на шофьора ни има осем деца в селото, където живее. Сигурна съм, че не са прочели нито една книга през живота си, но от неговото семейство ще гласуват десет души! Европейците са образовани. Демокрацията не може да им навреди. Близкият изток е друга история! Да даваш възможност за равен глас на невежите е като да даваш кибрит на дете. Пожарът е неизбежен!
Архитектът се почеса по брадата с кокалчето на показалеца си и каза:
– Aз не предлагам да зарежем гласуването. Как бихме го обяснили на запада, не знам... Но контролираната демокрация е добро решение. Бюрократи и технократи, ръководени от умен и силен лидер. Ако човекът на върха знае какво върши, аз съм за властта. Как иначе ще привлечем чужди инвеститори?
Всички се обърнаха и погледнаха към единствения чужденец на масата – американски мениджър на хедж фондове, който беше на посещение в Истанбул. Той се опитваше да следи разговора с помощта на спорадични преводи в ухото му. Под прицела на толкова много погледи, мениджърът се размърда сконфузено на стола и заяви:
– Никой не иска районът да се дестабилизира. Нали знаете, че във Вашингтон сме преименували Middle East на Muddle[8] East? Извинявайте много, но тук е такъв хаос, че...
Някои се засмяха, други се намръщиха. Хаос или не, това си беше техният хаос, те можеха да го критикуват колкото искат, но не и някакъв богат американец. Мъжът долови неодобрението им и замълча.
Между две хапки ризото архитектът отново взе думата.
– Това подкрепя още повече моята теория.
Той беше аполитичен години наред, но напоследък, макар и половин кюрд, беше започнал да залита по шовинизма.
– Целият район е на същото мнение – обади се пиарката. – След фиаското на Арабската пролет всеки разумен човек трябва да признае предимствата на силната власт и стабилността.
– Демокрацията е passe'! Може и да ви звучи шокиращо, но е така – обобщи архитектът, доволен, че възгледите му срещнаха одобрение. – Aз съм за незловредната диктатура.
– Проблемът на демокрацията е, че тя е лукс, хайвер от белуга – каза пластичният хирург, който имаше клиника в Истанбул, но живееше в Стокхолм. – Близкият изток не може да си я позволи.
– Дори Европа вече не вярва в демокрацията – рече журналистът и набоде на вилицата си парче агнешко. – Европейският съюз е пред разпадане.
– Държаха се като хрисимо котенце, когато тигърът Русия се развилня в Украйна – още по-високопарно заяви архитектът. – Харесва ли ви или не, това е векът на тигрите. Е, няма да те обичат, ако си тигър. Но ще се боят от теб, това е важното!
– Лично аз съм доволна, че не ни приемат в Европейския съюз – рече пиарката. – В противен случай щяхме да сме като Гърция.
За да предотврати злото, тя дръпна ухото си, цъкна с език и чукна два пъти на дървената маса.
– Гърците си мечтаят за османците, тъй като са били по-добре под властта ни... – засмя се архитектът, но смехът му секна в мига, в който зърна погледа на Пери. Той се обърна към Аднан и му намигна. – Съпругата ти май не одобрява шегите ми.