По ирония на съдбата, същата седмица, след заговор в сарая за свалянето на султана, той бил удушен с копринена тетива, за да не се пролива благородна кръв, и на престола се възкачил най-големият му син. Както в смъртта, така и в живота, османците държали всеки да си знае мястото и всичко да се изпълнява според правилата. Особите с благородническа кръв били удушавани, крадците – обесвани, бунтовниците – обезглавявани, разбойниците по пътищата – набивани на кол, местните сановници – смазвани до смърт в огромни хавани, а конкубините – хвърляни в морето в чували с камъни. Всяка седмица излагали отрязаните глави на стълбове край бесилките пред двореца – ако в устата имало натъпкан памук, главата била на висш служител; ако пък имало слама, провинилият се бил от простолюдието.
Поетът преценил, че ще бъде най-добре да остане верен на клетвата си, и живял в мълчание до последния си дъх.
Други разказваха различна версия на историята: когато поетът настоял да бъде щедро възнаграден, султанът се ядосал на наглостта му и наредил да отрежат, изпържат и раздадат езика му на котките в седем махали. Но нали бил изговарял много остри думи, езикът се оказал доста лютив – дори след като бил сготвен с овча опашка и пресен лук. Котките избягали. Жената на поета видяла всичко през решетките на прозореца, събрала парченцата, съединила ги с игла и конец, оставила езика на леглото и излязла да търси лекар, който да го зашие в устата на мъжа ѝ. Да, но един гларус влязъл през прозореца, грабнал езика и отлетял. В това няма нищо за чудене, тъй като истанбулските гларуси ядат всякакви боклуци, без значение какъв е вкусът им. Птица, която може да изкълве и погълне очите на два пъти по-голямо животно, е способна да погълне всичко. Поетът така си и останал ням като риба. Вместо него над главата му кръжала бяла птица и гракала стиховете, които вече не можел да рецитира.
Каквато и да била истината за странното име "Ням поет", къщата на Налбантоглу се намираше на тази стара сънлива уличка, чиито най-важни целомъдрия отразяваха трите агрегатни състояния. Твърдо – или с други думи, безпрекословно, крайно подчинение на Аллах и имамите. Течно – приемане на Божествената река на живота въпреки калта и затлачванията, които носи. Газообразно – пренебрегване на стремленията, тъй като в крайна сметка всички притежания и придобивки ще се изпарят яко дим. На улица "Ням поет" съдбите бяха предначертани и страданията неизбежни, включително и онези, нанесени от съседите при футболни свади, политически препирни и бой на съпругите.
Къщата им беше на два етажа и червена като вишна. През годините беше боядисвана няколко пъти в цвят на зелени осолени джанки, кафяво орехово сладко и лилава туршия от цвекло. Налбантоглу живееха под наем на първия етаж, а хазяинът – на втория. Семейството не беше заможно – богатството е относително понятие, според различните стандарти за време и място, но Пери израсна без лишения. Те дойдоха по-късно и подобно на всяко забавило се нещо се стовариха със страшна сила, като компенсация за миналото. Чак след време тя прогледна и видя несъвършенствата на семейството, в което беше израсла като обичана и закриляна дъщеря.
Пери беше най-малкото дете. Зачеването ѝ било голяма изненада, тъй като родителите ѝ вече имали двама сина тийнейджъри и според местните разбирания били твърде стари, за да имат още едно дете.
Всяко желание на закриляната и обгрижвана Пери беше не само удовлетворявано, а и предусещано, и тя прекара детството си в безметежно спокойствие. Въпреки това момиченцето долавяше в семейството напрежението, което се развихряше като буря, когато майка ѝ и баща ѝ бяха в една стая.
Те бяха несъвместими като таверна и джамия. Ядосаните им лица и гневните гласове ги оприличаваха не на влюбена двойка, а на противници в игра на шах. Двамата бяха настъпателни и със стратегия за следващия ход превземаха бойни кули, слонове и везири, устремени към крайна победа. Гледаха един на друг като на непоносимия тиранин в семейството и се надяваха един ден да кажат: шахмат, шах манад, край на владетеля! Бракът им беше дотолкова просмукан с взаимна омраза, че не се нуждаеха от повод, за да се чувстват непрекъснато онеправдани или гневни. Пери беше много малка, когато осъзна, че любовта не беше и вероятно никога не е била причина родителите ѝ да са заедно.