Всички се размърдаха и зачакаха отговорите с нетърпение.
Първият професор каза:
– Моите любими стихотворения се променят с годините... Но в момента се сещам за "Прометей" от лорд Байрон.
Вторият професор заяви, че не помни стихотворения наизуст, но ще се опита да каже нещо от Т. С. Елиът.
Беше ред на Азър, но той мълчеше. Мълчанието му продължи може би секунда повече, докато най-сетне каза:
– Aз ще цитирам великия персийски поет Хафез. Може малко да променя думите, защото, както знаете, всеки превод е любовна измяна.
Азър заговори толкова тихо, че Пери и още няколко души в залата се наведоха напред, за да го чуят.
Щом свърши, Азър вдигна очи и погледът му се зарея над публиката. Не гледаше никого конкретно и беше достатъчно далеч от обожателите и критиците си, но Пери имаше чувството, че думите му са насочени единствено към нея.
Модераторът погледна часовника си.
– Време е за последни реплики от нашите участници. Господа, бихте ли обобщили идеите си в едно изречение?
Професорът атеист каза:
– Ще цитирам Джон Ленокс: "Религията е вълшебна приказка за онези, които се страхуват от мрака".
Набожният професор с ирландското "р" веднага добави:
– И за да довърша цитата: "Атеизмът е вълшебна приказка за онези, които се страхуват от светлината!"
Всички се обърнаха към Азър.
– Всъщност много харесвам вълшебните приказки – подхвана шеговито той. – Но моите колеги са еднакво заблудени. Единият иска да отрече вярата, а другият – съмнението. Те не разбират, че аз, обикновеният човек, имам нужда и от вяра, и от съмнение. Несигурността, господа, е благословия. И ние не я унищожаваме. Ние я възхваляваме. И това е Третият път.
Модераторът скочи, тъй като се боеше, че думите на Азър ще предизвикат нова дискусия.
– Нека с това завършим нашата среща и благодарим на почитаемите участници в дебата.
Накрая добави, че разговорите тази вечер били съвършен пример за искрен, нецензуриран и открит дебат в стила на най-добрата английска и оксфордска традиция.
– А сега да изпратим професорите с ръкопляскания! И не забравяйте, че ще дават автографи на книгите, които ще закупите.
Аплодисментите продължиха дълго. Онези, които искаха автографи, се втурнаха към отрупания с книги щанд, други се приближиха до подиума с надеждата да разменят по някоя дума с професорите, а трети останаха на местата си, улисани в разговори. Имаше и такива, които се запътиха право към изхода.
Тримата професори се преместиха на масата за автографи. По идея на организаторите пред всеки имаше по една жълта роза.
Пери тръгна напред с тълпата, заслушвайки се в разговорите около себе си. Точно преди да излезе от залата, се обърна, сякаш искаше погледът ѝ да запомни всяка подробност. Видя как модераторът прибираше бележките си в чантата, как двамата по-възрастни професори разговаряха с читателите. И накрая видя струпалото се множество почитатели пред Азър, докато той постепенно изчезна в потока от тела.
Оптимизаторът
Истанбул – Оксфорд, 2001 г.
Първият семестър мина неусетно. Пери се върна за коледната ваканция, убеди се, че здравето на баща ѝ не се е влошило и че прекомерното хигиенизиране на майка ѝ не се е превърнало в мания. Цялата къща миришеше на белина и лимонова есенция. На всеки радиатор висяха мокри дрехи с избелели шарки от честото пране, а под тях, като сълзи по всичко отминало, се стичаха локвички вода.