Тези, които смятат, че знаят всичко за Бог, и не се интересуват от обогатяване с нови знания, учтиво се молят да стоят настрана и да "стоят далеч от светлината ми"[12]. Времето – моето и вашето – е безценно. Този курс е за онези, които Търсят. За онези, които "искат да бъдат начинаещи всяка сутрин"[13]. Ако всичко това ви се струва непосилно, помнете: "Най-висшата човешка дейност е ученето с цел разбиране, защото разбирането означава свобода"[14].
Маркетингова стратегия
Истанбул, 2016 г.
Двете прислужнички – с колосани черни униформи, накъдрени бели престилки и еднакви изражения – влетяха с подноси с шоколадени трюфели.
– Заповядайте, моля! Това са моите съкровища! – обяви домакинята.
Съпругът ѝ беше купил банкрутирала фабрика за шоколадови изделия и като подарък за някаква годишнина ѝ беше поверил производството и маркетинга. Тя беше преименувала фабриката на "Ателие" а бонбоните се бяха превърнали в les bonbons du harem. Местните купувачи не можеха да произнесат името правилно, но френското му, европейско и изобщо различно звучене ги направи популярни, a la mode.
– Опитайте ги – настояваше домакинята – и ще си оближете пръстите.
Гостите заразглеждаха бонбоните, които бяха подредени на красиви подложки.
– Всеки вид носи име на град. С малини – "Амстердам" с марципан – "Мадрид", с бира и джинджифил – "Берлин". Лондонският трюфел е с отлежало уиски. Не щадим продуктите.
– И още как! Жена ми настоя уискито да е осемнайсетгодишно и едномалцово. Ще ме разори!
Гостите се засмяха. Домакинята не обърна внимание на думите на мъжа си и заяви:
– Вече не съм "жената на бизнесмена". Aз съм бизнесдама на лично основание!
Гостите заръкопляскаха и тя продължи въодушевено:
– "Венеция" – с черешов ликьор, "Милано" – с амарето, "Цюрих" – с коняк и маракуя, а "Париж" – с шампанско!
– Разкажи им за маркетинговата си стратегия – подкани я съпругът ѝ.
– Предлагаме два пакета бонбони: за невъздържатели и за въздържатели. "Същата кутия – различни продукти." За Европа и Русия – трюфелите с алкохол, а за Близкия изток – без алкохол. Хитро, нали?
– Трюфелите халал имат ли си имена? – попита журналистът.
– Разбира се, драги! – Бизнес дамата посочи кристалния поднос и занарежда: – "Медина" – с фурми, "Дубай" – с кокосов крем, "Аман" – с карамел и лешници. Розовите се казват "Исфахан" и са с розова вода.
– Няма ли "Истанбул"? – попита Пери.
– Как да няма! Истанбул е град на контрасти и пълнежът е ванилен яйчен карамел със счукан черен пипер.
Докато гостите разговаряха и лакомо поглъщаха трюфели, дойде време за топлите напитки. Повечето жени пиха черен чай и чай от лайка, а мъжете предпочетоха кафе – еспресо или американо. Никой не поръча турско кафе, освен американския мениджър, който следваше максимата: "Когато си в Рим..." Само че в този случай римляните се държаха така, сякаш не бяха в Рим.
В желанието си да се придържа към местните традиции, американецът попита:
– Някой ще ми гледа ли на кафе?
Бизнес дамата отговори на английски:
– Няма нужда да обръщаш чашата с утайката. Ясновидецът ще пристигне всеки момент!
– Нямам търпение – каза приятелката на журналиста. – Ще искам да ми отдели няколко минути насаме.
Пери се огледа. Всички тези жени се бояха от Бога, от съпрузите си, от развода, от беднотата, от тероризма, от тълпите, от безчестието и безумието. Домовете им бяха безупречно чисти и те бяха наясно с очакванията си за утрешния ден. От "изкуството на ласкаене на бащите" бяха минали към "изкуството на ласкаене на съпрузите". Омъжените по-дълго бяха станали по-смели и по-несдържани в изразяване на мнението си, но винаги внимаваха да не прекрачат границата.
Пери нямаше такива грижи. Никога не се беше страхувала от баща си и съпруга си, а колкото до Бог, макар и да не бяха в най-прекрасни отношения, тя беше решила да не се бои и от него. Нейното безпокойство беше от друго естество. Тревогата ѝ идваше от нея самата, от нейната тъмна страна.