Лекцията свърши малко след това. Пери не чу нищо от последните няколко минути. Умът ѝ беше някъде другаде, а главата ѝ пулсираше. Не можеше да мръдне, нито да погледне хората около себе си, защото се боеше, че ще проличи колко много я боли. Всички си тръгнаха и тя остана с Мона.
– Хей, Пери – каза приятелката ѝ и сложи ръка на рамото ѝ. – Знам, че беше грубо от негова страна. Не му обръщай внимание.
Пери наведе глава с насълзени очи.
– Не разбирам. Очаквах да е... удивителен... Ширин твърдеше, че е такъв, а той е...
– Нравоучителен – подсказа ѝ Мона. – Ако ти се струва нетърпим, винаги може да се откажеш от курса.
– Вероятно ще го направя. Мразя го! – заяви Пери и подсмръкна.
Вечерта не можа да заспи. Натовареният ѝ с многогодишни тревоги и страхове ум беше съсредоточен единствено върху мисълта за професора. Дали в очакване на подходящия за атака момент не е прикривал една ужасна страна на характера си или пък искаше да ѝ покаже, че има специално отношение към нея и интелектуалното ѝ развитие?
На сутринта Пери намери в преградката за писма друга бележка от Азър.
За Пери,
Момичето, което чете Емили Дикинсън и Омар Хайям и което гледа на нещата твърде сериозно. Момичето, което не може да остави страната си и я носи със себе си навсякъде, момичето, което спори с другите, все едно спори със себе си, което е собственият си най-безпощаден критик и което очаква извинение от Бог, докато ненужно се извинява на хората около себе си...
Вероятно смяташ, че съм ужасен човек, и си решила да се откажеш от лекциите ми. Ако се откажеш сега, никога няма да разбереш дали съмненията ти са били основателни. А не е ли търсенето на истината достатъчен стимул да продължаваме напред?
Помни, че дързостта да опознаеш себе си е като дързостта да се унищожиш. Първо трябва да се разнищим на късчета, а после, със същите тези късчета да сглобим новото си Аз.
Пери, не се отказвай. Важното е, че вярваш в това, което правиш.
Тя пъхна бележката в джоба си, обу маратонките и излезе да тича. Пое дълбоко дъх, дръпна ципа на якето догоре и хукна. Мускулите я боляха, схванатите, чувствителни стави я измъчваха при всяко движение и както тичаше сред сутрешния мирис на влажна пръст и есенни листа, Пери избухна. Арогантно копеле такова! За кого се мислеше той? Да върви на майната си!
За пръв път изрече такива неприлични думи, но докато тичаше сред мразовития вятър, те ѝ подействаха като антидот. Защо не го беше правила и преди? Тичането в комбинация със сквернословие ѝ действаше страхотно. Възхитително. Окриляващо.
Предсказание
Истанбул, 2016 г.
В очакване на ясновидеца тишината на масата беше като наелектризирана. Домакинята го посрещна на вратата и гласът ѝ заехтя като стъклени камбанки.
– Къде беше? Gozumuz yolda kaldi[15].
– Голямо задръстване! Ужас! – оплака се мъжът с тънък носов глас.
– Знаем, знаем – успокои го домакинята. – Заповядай, скъпи, хората те чакат с нетърпение.
Ясновидецът беше с тъмни панталони, бяла риза и брокатен елек с шарка аква голд пейсли от някаква отминала епоха. Брадата му беше набола – може би по време на пътя. Малките сближени очички, тясното лице, изостреният нос и загатнатата брадичка му придаваха вид на дебнеща лисица.
– Колко много гости! – ахна той. – Май ще трябва да остана цяла нощ, за да гледам на всички.
– Надяваме се да успееш! – възкликна домакинята.
– Гледайте на жените – обади се мъжът ѝ.
За него нямаше нищо по-скучно от предричането на бъдещето. Държеше сам да урежда живота си и докато жена му се занимаваше с ясновидски глупости, щеше да поговори с изпълнителния директор на банката.
– Дами, защо не се настаните на диваните, там е по-удобно – предложи той.
Домакинята послуша съпруга си и се отправи с жените към кожените дивани. Махна на прислужничката и заръча:
– Донеси на госта...
– Горещ чай – прекъсна я той.
– И дума да не става! Вземи си питие!
– Когато свърша работа, тогава. Сега умът ми трябва да е бистър като чай.
Пери го чу и си каза, че чаят съвсем не е бистър, нито пък той самият.
Мъжете седнаха до внушителната арт инсталация на стената – гигантска праисторическа риба с начервени устни и фес с пискюл. Най-сетне далеч от жените, те можеха да изричат на воля нецензурни думи и да пушат, без да се съобразяват дали димът не пречи на дамите. Домакинът махна на прислужницата.