На лицето на Еди бе изписана ярост и мъка. Очите му като че горяха. Стискаше тежкия револвер с двете си ръце, но въпреки това цевта подскачаше нагоре-надолу.
— Отвори я! — извика.
— Държиш се глупаво — каза Стрелецът със същия благ тон. — Нямаме представа накъде води тази врата. Не е задължително да се озовем в твоята вселена, да не говорим за твоя свят. Господарката на сенките може да има осем очи и девет ръце. Дори вратата да ни отведе в твоя свят, то може да се окажем във време преди да си се родил или след като си умрял.
Еди мрачно се усмихна.
— Готов съм на всичко, за да се махна от този проклет бряг.
— Не разбирам…
— Зная, че не разбираш. Няма значение. Просто отвори шибаната врата.
Роланд поклати глава.
Стояха на брега, озарени от лъчите на изгряващото слънце, а вратата хвърляше продълговата сянка към оттеглящия се океан.
— Отвори я! — изкрещя Еди. — Идвам с теб! Не разбираш ли! Идвам с теб! Може би ще се върна. Вероятно ще се върна. Предполагам, че ти дължа поне това. Постъпи честно с мен, не съм го забравил. Но докато търсиш мадамата от сенките, ще вляза в най-близката закусвалня и ще си взема нещо за хапване. Може би голямо „семейно меню“ за начало.
— Оставаш тук.
— Мислиш ли, че няма да те застрелям? — Еди трепереше, имаше опасност да рухне всеки момент. Върна ударника на стария револвер. Вятърът беше утихнал и изщракването на ударника се дочу съвсем ясно. — Ще ти докажа, ако ми дадеш възможност.
— Добре, направи го.
— Ще те застрелям! — изкрещя младежът.
— Ка — спокойно отвърна Роланд и тръгна към вратата. Протегна ръка към дръжката, но сърцето му биеше в очакване: ще живее или ще умре.
Ка.
ГОСПОДАРКАТА НА СЕНКИТЕ
ПЪРВА ГЛАВА
ДЕТА И ОДЕТА
Изчистена от научния жаргон, фразата на Адлер2 би прозвучала по следния начин: „Истинският шизофреник (ако такъв изобщо съществува) е мъж или жена, който не само не подозира за съществуването в него на друга личност, но дори няма представа, че в живота му нещо не е наред.“
Но Адлер не е познавал Дета Уокър и Одета Холмс.
1
— … Последният Стрелец — завърши Андрю.
Струваше и се, че беше говорил дълго, но той беше майстор на словоизлиянията, та Одета не обръщаше внимание на приказките му. Оставяше потока от думи да я залива, както човек подлага лицето и косата си под струята на душа. Но този път мисълта му не само привлече вниманието и, а направо го сграбчи.
— Моля?
— Беше някаква кратка дописка във вестника — отвърна Андрю. — Не обърнах внимание на автора. Май беше политик, когото познавам. Знаете ли, че плаках в нощта, когато той спечели изборите…
Одета се усмихна, неволно се беше развълнувала. Андрю казваше, че безспирното му дърдорене е нещо, което не може да контролира, вероятно се дължало на ирландската му кръв. Обикновено дрънкаше за приятели и роднини, които тя никога не бе срещала, споделяше политическите си възгледи, правеше странни научни коментари, почерпани от още по-странни източници (освен всичко останало той вярваше в съществуването на летящи чинии, които наричаше НЛО). Този път думите му привлякоха вниманието и, защото самата тя беше плакала в нощта на изборите.
— Но не плаках, когато този кучи син — простете за израза, госпожице Холмс — когато този кучи син Осуалд го застреля и оттогава не съм плакал, а това колко прави — два месеца?
„Три месеца и два дни“ — помисли си тя.
— Горе-долу.
Андрю кимна.
— Сетне прочетох онази колонка — май че беше в „Дейли нюз“ — как Джонсън щял да бъде добър президент, но нямало да бъде същото. Америка се сбогувала с последния Стрелец.
— Не мисля, че сравнението подхожда на Кенеди — каза Одета. Гласът и прозвуча по-рязко от обикновено и Андрю се смути (тя забеляза в огледалото за обратно виждане смаяното му изражение). Разговорът беше разстроил и нея. Нещо в израза „Америка се сбогувала с последния Стрелец“ отекна дълбоко в съзнанието и. Това беше долна лъжа — Джон Кенеди беше миротворец, не каубой, въоръжен до зъби (такъв по-скоро бе Голдуотър3), но неизвестно защо я полазиха тръпки.
3
Бари Голдуотьр — кандидат на Републиканската партия в президентските избори в САЩ през! 1964 г. — Б. пр.