— Мога да ти кажа само едно нещо със сигурност, Дороти — промърмори Еди, — вече не си в Канзас.5
Очите на непознатата се насълзиха. Тя се опита да се овладее, но не успя и се разрида.
Еди, който беше побеснял от гняв (и същевременно се отвращаваше от себе си), рязко се извърна към Стрелеца.
Роланд с мъка се изправи на крака, но вместо да се доближи до ридаещата жена, отиде да вземе ножа си.
— Хайде, кажи и! — закрещя младежът. — Ти я доведе тук, на теб се пада честта да и обясниш всичко. — Замълча за миг, сетне промърмори под нос: — А после ще ми обясниш защо тя не знае коя е.
4
Роланд дълго мълча. Сетне се наведе, хвана дръжката на ножа с двата останали пръста на дясната си ръка, прехвърли го в лявата, после го прибра в ножницата, провесена на колана му. Още се опитваше да осмисли онова, което беше почувствал, прониквайки в съзнанието на чернокожата. За разлика от Еди тя беше оказала яростна съпротива от мига, в който той бе проникнал в съзнанието и чак докато заедно бяха преминали в неговия свят. Жената се беше опитала, да прогони натрапника, завладял мозъка и. Направила го бе мигновено и машинално, но сякаш не се беше изненадала от присъствието му. Роланд не разбираше реакцията и. Тя не се бе изненадала от нашествието на един непознат в съзнанието и, а за миг бе изпитала гняв и ужас, сетне се бе заловила да го прогони, въпреки че изобщо нямаше шанс за успех. И все пак беше направила отчаян опит да го стори. Той имаше усещането, че жената е обезумяла от страх, гняв и омраза.
Почувствал беше, че съзнанието и е обгърнато в мрак, сякаш беше погребано в срутила се минна шахта. Само…
Само че в мига, когато се втурнаха през вратата и се разделиха, той беше изпитал непреодолимото желание да остане още секунда в съзнанието и. Само секунда още щеше да му е достатъчна да си обясни много неща. Защото жената, която сега беше пред тях, напълно се различаваше от онази, в чието съзнание бе проникнал насила. Когато беше попаднал в главата на Еди, имаше усещането, че се намира в стая с крехки и запотени стени. А докато се намираше в съзнанието на Господарката се чувстваше като човек, които лежи в мрака, а по голото му тяло пълзят отровни змии.
Промяната бе настъпила в последната секунда.
Имаше и още нещо, което несъмнено беше много важно, ала той не можеше да го разбере или да си го спомни. Нещо като
поглед…
врата, само че в нейното съзнание. Нещо като
ти го счупи, ти беше, не отричай…
и внезапно прозрение. Както при изследванията, когато най-сетне разбираш…
— Майната ти! — с отвращение промълви Еди. — Ти си само един бездушен робот.
Втурна се край Роланд, приближи се до жената и коленичи пред нея; когато тя, обзета от паника, отчаяно се вкопчи в него като удавница, младежът не се отдръпна, а нежно я прегърна и и зашепна:
— Не се тревожи, всичко е наред. Е, положението не е блестящо, но… не е и толкова лошо.
— Къде се намираме? — зарида жената. — Седях си вкъщи и гледах новините, за да разбера дали моите приятели са успели да се измъкнат от Оксфорд, а ето, че сега съм тук и дори не зная къде се намирам.
— Аз също не знам. — Еди я прегърна по-силно и започна да я полюшва. — Струва ми се, че и двамата сме се забъркали в някаква каша. И аз като теб съм от милия, стар Ню Йорк, и аз преживях нещо подобно на онова, което ти се случи преди малко — беше малко по-различно, но по принцип се свежда до едно и също — затова ти гарантирам, че ще се оправиш. Всичко ще бъде наред. — Замисли се и добави: — Стига да обичате омари.
Чернокожата го притисна още по-силно до себе си и зарида, Еди продължи да я полюшва в прегръдките си, а Роланд си помисли: „Най-сетне момчето ще се оправи. Брат му е мъртъв, но сега Еди има за кого да се грижи и ще се оправи.“
И все пак изпита чувство за вина, което сякаш прониза сърцето му. Беше способен да стреля (само с лявата ръка, но какво от това), да убива, неотклонно да продължава пътя си, неуморно преодолявайки километри, години и дори измерения в търсене на Кулата. Умееше да оцелява, понякога даже беше способен да защити някого — беше спасил момчето Джейк от гладна смърт в крайпътната станция, както и от похотта на Оракула в подножието на планините — но в края на краищата беше допуснал Джейк да умре… нещо повече, съзнателно го беше обрекъл на смърт. Наблюдаваше как Еди прегръща жената и и шепне, че всичко ще бъде наред. Внезапно осъзна, че не е способен да изпитва състрадание и към мъката му се прибави таен страх.
5
Малката Дороти, главната героиня от прочутата детска повест „Вълшебникът от Оз“ на Франк Баум, е била отнесена от вихрушка далеч от родния си щат Канзас. — Б. пр.