От долната част на кораба се появи капсула. Тя извади стабилизаторите си и се понесе по спирала към земята.
— Мамка му! — възкликна Сам Риган възмутено. — Това са железа. На тях не им трябва парашут.
Той се извърна, изгубил всякакъв интерес към случващото се.
„Колко ужасно изглежда повърхността днес — помисли си, хвърляйки поглед към марсианския пейзаж. — Потискащо. Защо дойдохме тук? Нямаше как, бяхме принудени.“
Капсулата на ООН вече се бе приземила. Обвивката й се бе разкъсала от удара и тримата колонисти видяха във вътрешността й метални кутии, приличащи на петстотин фунтови9 пакети сол. Сам Риган съвсем падна духом.
— Хей — каза Шайн, докато се приближаваше към капсулата и надничаше вътре, — мисля, че ще можем да използваме това нещо.
— Тези кутии изглеждат така, сякаш в тях има радиоприемници — обади се Тод. — Транзисторни радиоприемници. Вероятно ще можем да ги използваме за нещо в нашите макети.
Той последва Шайн със замислен вид.
— В моя вече има радио — съобщи Шайн.
— Е, с частите ще си сглобим електронна самоходна косачка — предложи Тод. — Нямаш си косачка, нали?
Той познаваше Пърки Пат-макета на Шайн много добре. Техните две двойки — той и жена му и Шайн и неговата съпруга — често се сливаха заедно и си прекарваха страхотно.
— Залагам на радиото — каза Сам Риган, — защото мога да го използвам.
В неговия макет липсваше механизмът за автоматично отваряне на врати на гаражи, който присъстваше в макетите на Шайн и Тод. Общо взето, Сам изоставаше значително от тях двамата. Естествено, тези детайли можеха да бъдат купени, но той нямаше достатъчно кожи. Беше използвал всичките си спестявания, за да се запаси със стоката, която според него му беше най-необходима. Купи от пласьора си голямо количество Кен-Ди и го скри добре — зарови го в почвата под своята спалня, на най-долното ниво на съвместната им землянка.
Самият той беше вярващ — вярваше в чудото на „пренасянето“, в свещения момент, в който миниатюрните предмети в макетите преставаха просто да са имитация на Земята, а ставаха самата Земя. Тогава той и останалите колонисти, слели се с помощта на Кен-Ди в едно цяло и пренесени в къщичката за кукли, отиваха в друго време и пространство. Много от колонистите все още не бяха вярващи — за тях макетите бяха просто символ на света, който вече бе недостъпен за тях. Но с всеки изминал ден невярващите ставаха все по-малко.
Дори сега, толкова рано сутринта, той копнееше да се върне долу, да сдъвче парче Кен-Ди от запаса си и да се присъедини към приятелите си в най-тържествения момент, когато всички щяха да бъдат готови.
Обърна се към Тод и Норм Шайн и каза:
— Някой от вас иска ли да се „пренесе“? — Това беше терминът, с който назоваваха участието в церемонията. — Аз се връщам долу. Може да използваме моя Кен-Ди — ще го споделя с вас.
Подобно примамливо предложение не можеше да се пренебрегне. И Тод, и Норм изглеждаха изкушени.
— Толкова рано? — попита Норм Шайн. — Та ние току-що станахме от леглата. Но и без това няма какво друго да правим.
Той подритна навъсено голямата полуавтоматична земекопачка. Тя стоеше до входа на землянката вече от няколко дни. Никой нямаше сили да излезе на повърхността и да се заеме със започнатото по-рано същия месец разчистване на околността.
— Обаче не ми изглежда правилно — допълни Норм. — Би трябвало да сме тук, горе, и да работим в градините си.
— Ти пък каква градина имаш… — ухили се Сам Риган. — Какво отглеждаш там? Можеш ли да ми кажеш?
Норм Шайн, пъхнал ръце в джобовете на работния си гащеризон, тръгна по песъчливата, рохкава почва, обрасла с оскъдна растителност, към своята някога добре поддържана градина. Спря се и огледа лехите с надеждата, че някои от специално създадените семена са поникнали. Не откри нищо.
— Цвекло за салата, нали? — попита въодушевено Тод. — Разпознах го по листата, макар че е мутирало.
Норм откъсна едно листо и започна да го дъвче, но веднага го изплю — беше горчиво и покрито с пясък.
От землянката се подаде и Хелън Морис, треперейки под студените слънчеви лъчи.
— Двете с Фран искаме да ви питаме нещо — каза тя на тримата мъже. — Аз твърдя, че на Земята психоаналитиците взимат по петдесет долара на час, а тя смята, че е само за четирийсет и пет минути. Възнамеряваме да добавим към нашия макет психоаналитик и искаме всичко да е наред, защото това е автентичен детайл, произведен на Земята и изпратен тук. Нали си спомняте онзи кораб на Бълеро миналата седмица…