Выбрать главу

А китаецът Си беше новият Цар на Небето. Роденият му в Тибет предшественик беше убит в същото меле — без наследник, тъй като двамата му синове бяха участвали и загинали в Игрите. Съгласно изричните му инструкции короната му беше предадена на Си.

На екрана нямаше Цар на Долния свят. След като се беше провалил в дълга си да осигури цар победител в Игрите, Хадес беше лишен от короната си, но засега все още не бяха обявили кой ще е приемникът му.

— Ваши величества — твърдо каза Яго. — За мен е удоволствие да докладвам, че съгласно издадените царски заповеди бегълците Хадес и капитан Джак Уест-младши са задържани.

Орландо се ухили. Чудесна новина. Не искаше Уест да се мотае наоколо и да осуети плановете му да cтигне до трите града.

— И двамата бегълци бяха откарани в затвора Ереб и лично наблюдавах загробването им в Стената на страданието — каза Яго. — Бях там, докато камъкът не се втвърди напълно. Бих искал да благодаря на царете на Морето и Земята, които ми дадоха пълна свобода на достъп в Ню Йорк и Лондон и ми осигуриха ресурсите на полицията и военните. Благодаря ви.

— За нас беше удоволствие — каза Царят на Морето.

— Разбира се — потвърди Орландо.

— Значи е приключено — каза Яго. — Редът е възстановен. Ваши величества, оставам ваш смирен слуга.

Тримата прекъснаха връзката.

Орландо кимна със задоволство.

Хлоя излезе от банята, свали от закачалката тънка сатенена нощница и започна да я навлича върху гъвкавото си тяло.

— Добри новини ли?

— Фантастични новини — отвърна Орландо. — Уест е затворен в Ереб. Пътят пред нас е чист. Щом кацнем, ти ще продължиш към Ра в Южна Америка, без Уест да ти пречи. А аз скоро ще имам Боздугана и ще ида в Атлас.

Тя кимна бавно.

— Скоро ще станеш владетел на света. Както заслужаваш.

Изгледа го… и остави нощницата да се свлече на пода, разкривайки отново прекрасното си тяло.

— Негово величество желае ли награда? — престорено срамежливо попита тя и се пъхна отново в леглото.

— Определено — отвърна Орландо. — Определено.

* * *

ЛОНДОН, АНГЛИЯ

26–28 НОЕМВРИ

Зоуи нахълта в апартамента и тръгна право към Йоланте. Мей още беше тук и се грижеше за пострадалата принцеса.

- Къде е царският затвор? — остро попита Зоуи. — Рицарите хванаха Лили и после се появи онзи кучи син Яго и отмъкна Джак.

Мей пребледня.

- Царският тъмничар е хванал Джак?

— Да. И ако искаме да спасим Лили и Алби, трябва да върнем Джак, при това веднага. Къде е царският затвор, Йоланте?

- Както вече казах, не знам — отвърна Йоланте. — Никой не знае местоположението на Ереб с изключение на самия царски тъмничар.

- Каза, че се предполага, че бил някъде в Средиземноморието. Крит, Малта или дори Троя — отчаяно каза Зоуи. — Можем ли да опитаме някое от тези места? Което и да е?

- Можем — отвърна Йоланте и я погледна с искрено съчувствие. — Но не искам да ви давам напразни надежди. Други са опитвали същото в миналото, но всички са се провалили.

Като оставиха засега настрана задачата да открият ковчега на сър Франсис Дрейк — и враждата между Зоуи и Йоланте, — трите жени прекараха следващите два дни в проследяване на всяко сведение за местоположението на затвора Ереб — от изчитането на цялата история на Крит до проучването на родословията на древни родове, чиито членове са били царски тъмничари, и анализа на голямата обсада на Малта от османците през 1565 година.

Но в крайна сметка не откриха нищо.

Никакво споменаване за местоположението му. Абсолютно никакви следи.

Мястото на прословутия затвор наистина се оказа една oт най-пазените тайни на историята.

След четирийсет и осем часа усилено проучваме Мей въздъхна.

— Зоуи, безнадеждно е. Не можем да го намерим.

— Трябва да го намерим — отвърна Зоуи. — Той би го направил за нас.

Йоланте поклати глава.

— Де да беше толкова лесно. Откриването на изгубени древни неща може да стане, когато имаш информация и конкретни насоки, но не и в този случай. Съжалявам, Зоуи, наистина. Но ако Джак е отведен в Еpеб, със същия успех би могъл и да изчезне от лицето на Земята.

ТАЙНИЯТ ЦАРСКИ СВЯТ II

ЗАМЪКЪТ НА РИЦАРИТЕ

Развързал кучетата на войната, над всички ще кръжи и вика: „Мъст!" Уилям Шекспир, "Юлий Цезар"[3]
вернуться

3

Превод В. Петров — Б. пр.