— Такова нещо не може да се направи, без да е съгласувано с Дан Лихърни — подчерта той. — Какво, за бога, го е прихванало? Аз не мога да позволя името на ДЖЕСЕК да бъде свързано с подобно нещо, ако някога то стане публично достояние.
С други думи, формално мисията беше под политическо ръководство и хората от корпорацията вече си подготвяха спасителните лодки.
Бърнис поклати глава.
— Не мога да обясня, Грег. Това надхвърля всякакви указания. Не знам какво, по дяволите, става там.
— Вие, ъъъ… вие още не сте ни казали как се сдобихте с този документ — каза Робърт Феърли, като се надяваше да намали напрежението с отклоняване от основния въпрос.
— Как съм се сдобил няма никакво значение — отвърна кратко Конлън. — Това е копие от описа на товара на една от совалките, изпратена от „Орион“ в база Падуа. Защо трябва да снабдяваме талоидите с оръжия, за да могат по-успешно да се избиват помежду си, само по себе си е достатъчно сериозен въпрос, но единственото предназначение специално на тези, за които току-що споменах, е да убиват хора — наши хора.
Дълани, шефът на НАСО, опря за секунди кокалчето на показалеца върху устните си, изправи се на стола си, после се отпусна назад, изгледа останалите и поклати критично глава.
— Мислех, че просто оказваме символична подкрепа на ръководителя на една малка страна, която има проблеми с бунтовници.
Той поклати отново глава и посочи листа, който Конлън още държеше в ръка.
— Но това… Това е достатъчно да се почне война! Искам да кажа на какво, по дяволите, си играят нашите хора там? Аз не мога да позволя НАСО да бъде дори и заподозряна, че си затваря очите пред такива неща. Нашето участие се изразява в това да осигурим полета на „Орион“ до Сатурн и обратно и да участваме в научноизследователските програми, с които сме обвързани. Ние не носим отговорност за дипломатическата и икономическата политика на мисията и аз не мога да обещая, че като служебно лице или в публично изявление ще застана в тяхна подкрепа.
Искаше да каже, че ако в случая не подкрепи Конлън, то той щеше да изнесе всичко в средствата за информация и щеше да последва истински ад.
Единият от европейските представители на НАСО до Дълани кимна:
— Това ще бъде и нашата позиция.
— Но каква политика се опитват да водят хората на Лихърни? — попита другият европеец. — От това, което Конлън каза, излиза, че те са въоръжили талоидите за мащабна военна агресия. Това не е символична помощ. Това определено е политика на силата — намеса в чужди работи. Кой е позволил подобно нещо?
— Има ли значение? — обади се Джулиъс Горш. — Така или иначе са провалили всичко.
— Има значение дотолкова, доколкото името на нашето правителство ще бъде свързано със следващата дивотия, която биха могли да направят — отговори хладно европеецът.
Бърнис разпери ръце.
— На знам. Може би напрежението да оглавяваш една толкова голяма мисия за толкова дълго време и толкова далече от Земята е много по-голямо, отколкото можем да си представим — каза той. — Но мога да ви уверя, джентълмени, че събитията, за които стана дума, нямат нищо общо с политиката на правителството на Съединените щати. Те или са резултат от някакво своеволие на състава, натоварен да осъществява изпълнителската власт на Титан, или от погрешно тълкуване на нашите инструкции. Не е нужно да обяснявам, че незабавно ще започнем разследване на случая.
Лъжи, помисли си Бъртън Рамелсън, докато слушаше. Много добре знаеше каква е политиката и даде мълчаливото си съгласие, както го дадохме и останалите тук.
Както обикновено в очакване на евентуално кръвопускане всеки тайно точеше секирата и същевременно пробваше гумените си ръкавици, за да покаже по-късно напълно чистички ръцете си. Но Рамелсън още не беше толкова паникьосан, че да забрави за размера на залога. Той се питаше дали все още няма начин да се поправи стореното и нещата да продължат своя ход. Ако имаше начин, за него най-изгодно щеше да бъде ръководството на „Орион“ да бъде оправдано и реномето му да бъде запазено, защото каквато и грешка да бяха допуснали с този план да наложат земно влияние, като подпомогнат падуанците — а Рамелсън подозираше, че зад това се крие много повече — всички те бяха лоялни и способни и нямаше да е лесно да бъдат заменени. На Рамелсън му трябваше време да събере факти за това, какво наистина се е случило на Титан, и не му се щеше да се обвързва с прибързана оценка. Отговорът му засега щеше да бъде неутрален, но обстоятелствата не биха позволили повече гафове. Още една погрешна стъпка в действията спрямо падуанците би била достатъчна да го доведе до извода, че екипът на Лихърни се е провалил окончателно и да предприеме някакви действия, които най-добре биха защитили собствените му интереси и биха запазили репутацията му незасегната.