Авангардът достигна откритото пространство пред главния вход на база Генуа и след секунди наоколо пробягна лъчът на прожектор, заля процесията с бляскава белота и превърна околните конструкции в призрачни стоманени скелети, ясно открояващи се на фона на мрака.
— Не виждам никъде Танго Бейкър две — каза Абакоян, като се завъртя на мястото си, за да огледа огромните приклекнали нискокрили силуети на ландърите, паркирани сред осветения безпорядък от сервизни портали, експлоатационни платформи, товарни лебедки и рампи в единия край на базата. — Анди и момчетата сигурно вече са се върнали на кораба.
— Е, поне ще излязат чисти от цялата работа — отвърна Замбендорф.
— Дано.
След като грабнаха Мойсей от канарата в Падуа, Замбендорф беше решил да отлетят право в Камелот, резиденцията на Артур, да остави Мойсей здрав и читав на грижите на генуезците и да ги събере отново с брат му — Галилео, а после екипът да се предаде на земните власти в база Генуа. Генуезците обаче бяха настояли да ги изпратят с всички полагащи се за едно сбогуване почести, с което изглежда се зае половината от населението на страната, и екипът остана, като цели двадесет и четири часа само ядеше и почиваше във флайъра. За да сведе до минимум опасността от досадните прекъсвания на това занимание, екипът поддържаше стриктно комуникационното затъмнение, като прекрати даже контактите с Маси и Телма, тъй като пълното им неведение по отношение на местонахождението на екипа намаляваше вероятността да се злепоставят в очите на хората на Лихърни, които щяха да ги разпитват… Накрая, за да приключи всичко стилно, Артур предложи едно грандиозно шествие да премине през града и да отведе екипа в базата. Опасявайки се, че неволно може да го оскърби, Замбендорф прие предложението, като оставиха флайъра в задния двор на резиденцията на Артур, за да бъде прибран по-късно от законните му собственици.
Струваше си да се опита — мислеше си Замбендорф — и дори накрая да не бяха успели съвсем да усмирят Падуа, засега поне Генуа оставаше непокътната: Вече можеше да се надява, че постъпката на екипа ще привлече достатъчно вниманието на ръководителите на мисията, за да ги накара да преразгледат изцяло въпроса за земно-талоидските отношения, и ще предизвика просветление в схващанията на земните политикани. А ако се окаже, че до такава степен е огорчил своите покровители и поддръжници, че е провалил завинаги кариерата си, тогава ще бъде просто неприятно. Винаги беше отстоявал принципите, които имаха значение в неговата собствена ценностна система и беше постигнал нещо, за което вярваше, че има стойност. Повече от това не можеше да се направи и бъдещето можеше да следва своя ход. Той не съжаляваше за нищо.
— Виж как блестят ореолите около лумианските летящи кораби — обади се Клейпур от мястото си до Носещия цвете: — Още ли ги смяташ за магьоснически зверове, изпратени от небесата, Грурк?
Грурк поклати глава.
— Нито пък лумианците за ангели. Каква по-мрачна перспектива от това да си въобразяваме, че цялото вселенско познание може да бъде обхванато от една вехта книга? Нищо ново за откриване? Нищо повече за научаване? Никога да не изпитаме вълнението от изследването на незнайното? Колко покъртително е бъдещето, което някои биха си избрали!
— Твоето бъдеще поне се очертава като изпълнено с доста грижи — каза Тирг. — Боя се, че отговорите на въпросите, които вече те чувам да задаваш, няма така лесно да се изпредат в кълба от думи, както досега.
— Може и така да е, но ще видиш, че моите сили не са угаснали и страстта на мистика не е охладена, а просто е пренасочена — отвърна самоуверено Грурк.
— Ако вложиш това усърдие в изследванията, с които обяви, че смяташ да се захванеш, наистина ще има интересен резултат, ако не ме лъжат предчувствията — отбеляза Клейпур.
— Не се съмнявам — каза с въздишка Тирг.
Той още не беше се съвзел напълно от изумлението, с което посрещна приключенията на Грурк в Мераказин и Пергасос, и от още по-голямото изумление да види брат си превърнат в ревностен защитник на методите на безпристрастното поставяне на въпроси и обективното изследване. Сега, след като беше летял в небето, последната страст на Грурк беше да види със собствените си очи другите светове, за които Тирг му беше разказвал, и той вадеше душата на Носещия цвете да му уреди да пътува с един от лумианските летящи кораби до Големия кораб отвъд небето.