Колкото до Картогия премахването на непосредствената заплаха от страна на Кроаксия съвсем не гарантираше нейното по-нататъшно бъдеще. Снабдяването на Ескендером с оръжия, способни да разколебаят Носещия цвете да изпълни даденото на Грурк обещание, явно потвърждаваше, че лумианският крал твърдо е решил да поддържа съперничеството между държавите на Робия, за да отнеме тяхната независимост и в края на краищата да постигне пълното им покоряване. Така че беше малко вероятно Клейпур да види царството си свободно да определя собствената си съдба — условията, които поставяха лумианците за доставянето на оръжията, нужни на Картогия, без съмнение щяха да доведат до жертване на нейната независимост точно толкова сигурно, колкото и по-сетнешното й завладяване от възстановената кроаксианска армия.
От друга страна, въпреки знанията и уменията си лумианците изглежда бяха така разединени помежду си, както кралските дворове и духовенството на Кроаксия и Серетгин. В Лумия имаше други крале, по-могъщи от краля, който господстваше на Големия кораб — беше казал Носещият цвете, а лумианската система на управление ограничаваше действията на своите крале, като ги правеше предмет на обсъждане от техните поданици. Многобройните приятели на Носещия цвете, които имаха високи санове в занаятчийските гилдии на лумианските градски глашатаи и вестители, щяха да разнесат надлъж и нашир вестта за готовността на Носещия цвете да разгневи краля на Големия кораб и да бъде хвърлен в затвора в знак на протест срещу отношението към Робия. Това, че Носещия цвете и неговите последователи бяха решили да въстанат срещу краля на Големия кораб и бяха готови при завръщането си да влязат в затвора, доказваше, че честността и високите морални принципи не са непознати сред лумианците и даваше достатъчно основание за надежда. Затова Клейпур, като стигна по типичния за него начин до заключението, че не всичко непременно е загубено, не позволи способността му за действие да бъде отслабена от разни песимистични настроения и се приготви да посрещне бъдещето с решимостта и непоколебимостта да извлече от обстоятелствата най-доброто за укрепването на положението, както и да се стекат те. А по-добър пример от този за определяне на собственото си отношение нямаше да намери никъде, беше решил Тирг.
Когато шествието спря, от базата излязоха три фигури във военни скафандри.
— Е, това е, Ото — каза Замбендорф. — Благодари отново на Артур и хората му за гостоприемството и им кажи, че може да мине известно време, но съм сигурен, че някой ден ще се върнем пак да ги видим.
Абакоян предаде думите му по транслатора, а Артур отговори в същия дух. Клариса, Върнън, Уест и Фелбърг приближиха от втората карета и след последни ръкостискания и благопожелания Замбендорф се обърна към тримата военни, които чакаха търпеливо зад него.
— Благодаря ви да любезността, ъъъ… капитане, нали? Е, всички сме налице и сме на ваше разположение.
— Капитан Мейсън от специалните войски — отговори глас.
Фигурата с капитански знаци се взря в табелките с имената върху скафандрите на Замбендорф и двамата най-близкостоящи до него.
— Доколкото разбирам — Замбендорф и хората му?
— Разбира се, че сме ние. Кой друг, скитащ по Титан, очаквате да пристигне?
— Добре, че се върнахте. Доста хора разтревожихте.
Зад Мейсън няколко войници излязоха от караулното да отворят вратата, а друга група приближаваше откъм административната постройка.
— Е, не смятате ли да ни арестувате или нещо такова? — попита Замбендорф.
— Не — отговори Мейсън. — Предполагам, че ще трябва да отговорите на няколко въпроса за отвличането на ландъра, но сигурно сте имали някаква причина… Не знам. Както и да е, нямаме никаква заповед да арестуваме когото и да е. Сега трябва да дойде комендантът на базата, той знае много повече от мен.
Замбендорф примигна, изненадан от мекотата на посрещането.
— Това е удивително — промърмори той по-скоро на хората си, отколкото на Мейсън. — Мислех, че Лихърни ще бъде повече разстроен от това, което се случи на армията на Хенри. Съвсем разочарован съм.
— Може би не сме направили кой знае какво, както си мислехме — каза Абакоян обезпокоен.
— Даже и Каспър Ланг не се е разтревожил? Мислех, че ще получи апоплектичен удар — обади се Клариса.
Лицето на Мейсън зад прозорчето на шлема изглеждаше объркано.