— Какво общо имат те с това? — учуди се той. — Тях вече ги няма — край. Сега генерал Ванц ръководи мисията.
— Няма ли ги? — повтори недоверчиво Замбендорф. — Кои? Кога? Как?
— Лихърни, Жиро, Ланг — отговори Мейсън. — Предполагам, че след няколкото гафа най-после някъде на Земята шайбата се е завъртяла. Преди около дванадесет-тринадесет часа на „Орион“ пристигна заповед за освобождаването им от длъжност, която незабавно влиза в сила и поставя мисията под пълния контрол на НАСО. По някакъв начин са подразнили талоидите в Падуа и са им били дузпата от тамошната база — заради това трябва да е. Както и да е, ето го Маккисън, шефът на базата.
Групата от базата стигна до тях и подкани хората на Замбендорф да влязат.
— Харолд Маккисън от НАСО, комендант на база Генуа — представи се най-едрият от тях с английски акцент. — Радвам се да ви видя всички живи и здрави. Добре дошли. Когато стана ясно, че може да ви се случи нещастие, О’Флин си призна за флайъра. Знаете ли, той през цялото време е подправял дневника и никой не разбра, че липсва — удивително! Викахме ви нонстоп, но нямаше никакъв отговор. Флайърът ви в ред ли е?
— Да, и е недалече оттук — отговори Замбендорф, когато всички се отправиха към административната постройка. — Разбрах, че са станали някакви промени.
— О, нямате представа каква суматоха беше — Жиро и Ланг изгонени от Падуа, базата изоставена, целият екип на Лихърни отстранен… Случиха се повече неща, отколкото през цялото време, откакто „Орион“ е в орбита.
— Какво се е случило в Падуа? — попита Замбендорф.
— Хенри го смъкнаха заедно с главния му свещеник и почти всички, с които Жиро и Ланг контактуваха — отговори Маккисън. — Изглежда падуанските талоиди са направили нещо като революция и са се отървали от цялата шайка. Ванц — сега той е шефът — е изпратил там работна група, която е успяла да установи контакт с новите водачи, изплували от всичко това.
— Какво е предизвикало тая революция или каквото е там? — попита Абакоян.
— Не знам дали сте чули, но сред друидите изведнъж се появи някаква нова религия на ненасилие, която после увлече армията на Хенри и обърка агресивните му планове… нещо, свързано с някакъв талоидски месия, който се появи бог знае откъде. Явно накрая тоя месия и религията му са проникнали в Падуа. Резултатът — край на Хенри, край на нашите търговци на оръжие. Ако трябва да бъда откровен, приятелю, не мога да кажа, че съжалявам за случилото се.
Замбендорф спря рязко. Маккисън подмина една крачка и се обърна в недоумение.
— Какво казахте? — попита Замбендорф. — Какво е станало с падуанците?
— Някаква нова религия залива цялата страна — отговори Маккисън. — Казват, че всички са равни, че няма да убиват, че няма да водят войни — казаха ни къде да заврем оръжията си.
Замбендорф преглътна с усилие. Тези постулати му си струваха много познати.
— Ако това е вярно, тогава няма вероятност падуанците отново да се опитат да нападна Генуа — каза той.
Маккисън изсумтя.
— О, от това, което съм чул, напълно можете да избиете подобни мисли от главата си, приятелю. Генуезците сега са техни братя. Всички са им братя. Няма да нападат никого.
От компанията на Замбендорф се чуха смаяни ахкания.
— Боже мой! Знаете ли какво означава това?
Замбендорф се обърна назад към вратата, където талоидите стояха и ги наблюдаваха с вдигнати за сбогом ръце. После се обърна отново към Маккисън и разтърси развълнувано ръцете му.
— Онези там са Артур и неговите сътрудници. И месията е там с брат си. Те още не знаят нищо за това. Трябва да им кажем!
— Какво? — слиса се Маккисън. — Това е абсурд. Как може един месия да направи цялата тая бъркотия и да не знае? Бъдете разумен, приятелю, моля ви.
— Ще отнеме много време да обяснявам сега — каза Замбендорф. — Но ние трябва да им кажем. Това е важно. Ела, Ото.
Без да дочака отговор, той се обърна и се отправи към вратата. Абакоян го последва с транслатора.
— Чакайте — извика Маккисън по радиото. Те спряха и се обърнаха.
— Да съобщите всичко това на талоидите с тая кутия ще бъде адски досадна работа — каза Маккисън.
Той махна с ръка към откритата пристройка в единия край на административния блок.
— Тая пристройка е нашата заседателна зала, в която се срещаме с талоидите, вътре е монтирана комуникационна апаратура. Много по-бързо ще свършим, ако доведете Артур и приятелите му тук, вътре можем да им покажем и някои картини.
— Чудесно — съгласи се Замбендорф. Абакоян кимна и двамата се върнаха обратно. Маккисън превключи радиостанцията си на друг канал.