— Маккисън до капитан Мейсън. Пусни талоидите вътре и ги придружи до пристройката на административния блок! Обади се също така на дежурния да запали лампите в пристройката и да изпрати двама комуникационни техници! По всичко личи, че ще направим едно импровизирано заседание.
След петнадесет минути в пристройката Замбендорф стоеше в центъра на смесената група от земни представители и талоиди и с широко отворени очи безмълвно наблюдаваше изображението, предавано от разузнавателната апаратура на НАСО, кръжаща над Падуа. Беше телевизионна картина от доста бурно шествие, проточило се от единия край на града до другия. Шествието се състоеше от хиляди талоиди, облечени празнично, които пееха, танцуваха, размахваха стягове и хоругви и свиреха на разни инструменти. Радостта и възторгът просто преливаха от екрана.
Най-изумителното нещо беше предметът, който явно беше в центъра на цялото празненство — издигнат на огромна, старателно украсена и покрита с драперии подвижна платформа, теглена с въжета от няколко дузини, наредени като разперено ветрило талоиди.
Доколкото Замбендорф можеше да прецени по ръста на талоидите, той беше с височина около десет фута и изглежда беше направен от някакъв метал, който му придаваше червеникав оттенък. Не можеше да има никаква грешка — това беше гаечен ключ. Огромен, старателно изкопиран стандартен гаечен ключ от обикновено сандъче за инструменти. Непосредствено зад платформата, която носеше Свещения гаечен ключ, се развяваше огромен стяг, на който нескопосано; но четливо бяха изписани мистичните символи U.S. GOVERMENT
— Божичко! Ние ли направихме това? — ахна невярващо Замбендорф.
— Това ли са същите ония приятели, от които Артур толкова се опасяваше? — обади се Джо Фелбърг с отмалял глас. — Сега вече няма никакви проблеми. Там всичко е приключило.
Абакоян клатеше смаяно глава.
— Това очите ми не го гледат. Не може да бъде истина.
— Е, преди време Каспър Ланг искаше от Карл да направи реклама на Мойсей в Падуа — напомни Дру Уест. Той вдигна рамене и разпери ръце.
— Така че получи каквото искаше — Мойсей наистина пожъна успех. Ние ли сме виновни, че Каспър не е предвидил последиците?
— Е, това вече е нещо, Карл — допълни Върнън. — Знаеш ли, мисля, че това Маси не може да го направи. Клариса погледна отново към екрана и сбърчи нос.
— И преди още някой да е казал на президента, отговорът ми е категорично „не“ — обърна се тя към всички. — По никакъв начин не мога да повторя тоя номер и над Москва, по никакъв начин!
Тирг, Клейпур и Грурк си размениха изпълнени с благоговение погледи.
— Правилно ли съм разбрал новината? — попита Клейпур. — Носещият цвете няма да бъде хвърлен в затвора? Вестта за несправедливостта на краля на Големия кораб вече е стигнала до по-могъщите крале на Лумия и те са заповядали той и неговите помощници да бъдат уволнени?
Тирг закима бавно.
— Сега, мисля, виждаме плана на Носещия цвете да се разкрива изцяло — каза той. — Картогия — спасена и избавена от по-нататъшна заплаха от посегателство, Ескендером и Френелеч — свалени, Кроаксия — укротена и умиротворена за едно единствено сияние… а сега, в самия род на лумианците, подлите създатели на разрушителни планове са изобличени и победени. Това наистина са могъщи покровители, които щастливата съдба определи като наши съюзници.
— Картогия ще бъде свободна да следва своя стремеж към познанието и нейните граници ще бъдат винаги отворени за истинските изследователи от всички нации — заяви Клейпур. — Така усилията на всички ще бъдат обединени, нашите възможности ще бъдат насочени към съзидателни дела и един ден робосъществата, благодарение на собствените си усърдия и изобретателност, ще открият Лумия и другите сияйни светове отвъд небето.
— А нациите като Кроаксия, чиито колективен разум все още е незрял, вече си имат безвредно занимание, което ще ги предразполага към мисли и дела, изпълнени с благоразумие и търпимост — каза Грурк. — Ние трябва да се погрижим овладяването на лумианското познание да бъде съпроводено и от равна мяра лумианска мъдрост.
— Така ще бъда — увери го Клейпур.
Накрая двете групи отново се сбогуваха, този път с много по-добро и ведро настроение отпреди. Представителите на Земята влязоха в задната част на пристройката, на вратата Замбендорф се обърна и махна за последен път на талоидите, преди да премине в самия административен блок, където първото нещо, което всеки направи, беше да свали в преддверието скафандъра си. После, с чувство на родили се отново, те преминаха през вратата в дъното, за да се завърнат в чудесния свят на светли, изпълнени с чист въздух коридори, хора по панталони и риза, аромат на столова храна и тракане на прибори, звуци от обувки по метални стълби и лееща се в стаите за отдих музика.