— Само си помисли! — каза Абакоян на Замбендорф, докато следваха Маккисън и един от офицерите му, за да бъдат приети официално в базата. — Топла баня, чисти чаршафи и необезпокояван сън колкото искаш. Какво повече му трябва на човек? Кой би могъл дори да допусне, че една база на НАСО на Титан ще ни се стори върховен лукс? Знаеш ли, Карл, имам чувството, че вилата ти в Малибу никога вече няма да изглежда същата.
Замбендорф примигна.
— Малибу? О, вече не мога и да си я представя. Всъщност не мога да си представя нищо освен връщането ни на „Орион“. Мен ако питаш, това е върховният лукс, Ото — „Орион“. Истински, блажен, крещящ лукс.
По същото това време Тирг надничаше от президентската карета в челото на величествената кавалкада, навлизаща в покрайнините на Менасим по живописния колоритен Булевард на независимостта. Тълпите, стекли се край пътя да гледат минаващите карети и войници, бяха весели и жизнерадостни, сякаш бяха почувствали по някакъв начин или бяха прочели по лицата в каретите добрите вести, които засягаха цялата страна. Тирг никога не беше виждал града толкова красив, линеещата светлина на късното сияние смекчаваше отсенките на дърветата край булеварда и багреше с нежна синя омара прострелите се извън града гори и планините, извисяващи се в далечината. Напред се виждаха източените, чисти силуети на новите сгради в централната част на града, издигащи се гордо над околните предградия като предвестници на новата ера, която щеше да настъпи.
От изток полъхваше лек ветрец и донасяше благоуханния мирис на рафинирана смола и отпаден газ за пещи, а едно семейство купологърби бетонолеячки нареждаше резервоарите си за филтриране на отсрещния бряг на завоя, където реката се доближаваше до булеварда, малко по-надолу от шахтите за топене на слитъци. Някъде от далече долитаха глухо усърдните удари на електрически чук, а близо до пътя ято дрезгави навивачки на пружини държеше контрапункт на трелите на изпускателен клапан под високо налягане и от всички страни се носеше щастливото цвърчене на шубраците, изпълнено с пиезоелектрични извивки и подсвирквания. Сега той имаше предан брат, дом и покровител и войниците и духовниците на Кроаксия повече нямаше да го безпокоят. Да, помисли си Тирг, Задаващият въпроси, които повече не бяха забранени, докато поглъщаше със задоволство гледката наоколо — този свят наистина е красив.
ЕПИЛОГ
Джеролд Маси се протегна в креслото в ъгъла на всекидневната на екипа в глобус II, допи уискито си със сода и остави чашата на поличката отстрани на комуникационната конзола, до която седеше Дру Уест, обърнал стола към стаята. Телма, Фелбърг и Клариса седяха на леглото, разгънато от отсрещната стена. Замбендорф се беше изтегнал в другото кресло до Върнън, който се беше разположил на една табуретка и се беше облегнал на лавицата, използвана като бар, а Абакоян се беше подпрял да вратата. Бяха на „Орион“ вече цяла седмица.
— Мисля, че не може да има никакво съмнение относно сигурното бъдеще на талоидите — каза Маси. — Съюзът на падуанците се разпада. Венецианците вчера смъкнаха своя крал, а последното, което разбрахме, е, че кралят на Милано е решил да отстъпи доброволно и е изпратил покана на Мойсей да посети града. Сигурно се надява да спаси каквото може, като предложи някаква система на съвместно управление.
— Така че няма никаква опасност Титан да бъде превърнат в нещо като колония? — обади се Върнън. Маси поклати глава.
— Не виждам никакъв начин. Всяка възможност за това е премахната завинаги. Талоидите никога вече няма да приемат положението на втора категория същества. Сега те са избраните. Техният бог е разговарял с тях и им е казал, че те с нищо не са по-лоши от останалите. Всеки, който се опита да им каже нещо друго, може да отиде да се хвърли в някое метаново езеро. Те ще търгуват с вас, разбира се — техните ноу-хау за вашите ноу-хау, но само като равни партньори. Ако само ви мине през ума да експлоатирате или да преметнете някого в сделката — откажете се.
Замбендорф разклати брендито в чашата си и се загледа за секунда в него, после вдигна поглед и кимна.
— А западният свят ще трябва да води играта по този начин, защото в противен случай Азия ще го направи. Още повече че не след дълго тук ще се появят и Съветите. Тогава всички ще се надпреварват помежду си да предложат на талоидите по-изгодна сделка.