„Орион“ щеше да напусне Титан след десет дни, тъй като мнозинството от персонала на мисията — Маси и Върнън например — имаха неотложни дела на Земята. Всички неизползвани материали и съоръжения щяха да бъдат изпратени на повърхността и да бъдат използвани за разширяване на база Генуа 1, където един основен състав от учени изследователи, талоидолози и други специалисти под ръководството на заместника на Ванц — коменданта Крейг, щяха да изчакат пристигането на японския кораб след пет месеца. Те вероятно щяха да потеглят към Земята по-късно, заедно с японците, през това време „Орион“ щеше да се върне с още хора и съоръжения. С пристигането на съветския кораб и на другите, които щяха да дойдат след него, накрая щеше да се установи редовна двупосочна линия.
Маси взе отново чашата си и я подаде на Върнън да я напълни.
— Не ми се случва често да говоря такива неща, но мисля, че можем всички да се поздравим за добрата работа, която свършихме — каза той, като огледа останалите. — Трябва да ви кажа, че ще ми липсвате всички, като се върнем. Странно е как понякога се променят нещата — качих се на борда, решен да ви извадя от играта, а сега аз излизам от нея с цял куп нови приятели.
— Е, ще пия това да продължи дълго, Джери — каза Върнън. — Аз също съм удивен от това, как всичко се преобърна.
Маси пое чашата си и отново изгледа с любопитство останалите, които бяха необичайно тихи.
— Мисля, че това, което се опитвам да ви кажа, е, че отсега нататък няма да ви се явявам в гръб — каза той. — Едва ли някога възгледите ни по някои въпроси ще съвпаднат изцяло, но трябва да призная, че ми се наложи да преоценя много от нещата, които смятах, че са сигурни. Така че живей и остави другите да живеят, а?
Въпреки дружелюбния израз, който полагаше усилия да запази, в държането му се появи сянка на разочарование, което не можеше да скрие напълно. Той разпери ръце, въздъхна и като се ухили, заключи:
— Просто мислех, че нямате нищо против да го знаете. Никой не отговори веднага. Замбендорф вдигна глава и изгледа един след друг сътрудниците си.
— Не изглеждате особено ентусиазирани — отбеляза той. — Пред Джери и Върнън вече можем да говорим свободно. Не очаквате ли да се върнем отново у дома? Помислете за телевизионните спектакли, които ще можем да поднесем след всичко това — с много по-голяма доза наука, отколкото когато и да било преди, а това ще се поправи на младите хора… Може би околосветско турне… Бихме могли да създадем Институт по астрална парапсихология с Озмънд като основател, ще ни подкрепят и други освен ДЖЕСЕК. Бихме могли дори да си оправим отношенията с Рамелсън. Кой знае?
Настроението продължи да бъде като на дъждовен уикенд.
— Това са пари, струва ми се — съгласи се вяло Абакоян.
В мислите си той отново пилотираше флайъра и сравняваше това с перспективата да виси по хотелските фоайета и в театрите и да събира откъслеци от клюки за наивни, глупави хора, които нямаше какво да му предложат и не го интересуваха. Имаше някои идеи за усъвършенстването на транслатора и искаше да ги обсъди с Дейв Крукс, който беше включен в оставащата група. Но освен всичко това той установи, че не му е безразлично какво ще стане с талоидите на Артур. Те бяха сред малкото хора извън екипа на Замбендорф, които той не беше отминал просто като мухльовци. Те ценяха способностите си и желаеха да се осланят на самите себе си, без да са им нужни магически сили или свръхестествени откровения, които да заместват мисълта. Според Абакоян си струваше човек да им покаже, че чувството е взаимно.
Клариса не беше се забавлявала така от години и сега беше обзета от лека тъга. Щом базата в Генуа се разширеше и по повърхността започнеха да се появяват нови земни съоръжения, щяха да са необходими повече пилоти, отколкото имаше тук, разсъждаваше тя със съжаление. Можеше да помисли за по-привлекателна работа от това да се занимава отново с такива мижитурки, като Хърман Торинг, който смяташе, че светът спира за пет минути да се върти всеки път, когато той влезе в банята. Правенето на реклама, беше решила тя, е фабрикуване от невзрачни неща на мними новости, когато няма истински новости. На Титан беше добила прекалено голям апетит за истинското, за да има отново нужда от каквато и да е имитация.
— Чудесно — каза тя с глух глас… — Може, би ще спечелим още повече пари, като правим телевизионни реклами на екстрасензорно устойчиви лъжици.
Дру Уест се връщаше в мислите си към света на билетните гишета и театралните каси, после обратно към света на талоидите, ледените планини, океаните от метан, растителните градове и механичната джунгла. Винаги беше имал склонност към обогатяване на житейския си опит чрез честа смяна на обстановката и атмосферата, като му придаваше пикантност с втурване към необикновеното и вълнуващото винаги когато беше възможно. Това го беше измъкнало от сферата на по-ортодоксалните и еднообразни дела на шоубизнеса и го беше привлякло накрая в екипа на Замбендорф, където беше останал много по-дълго, отколкото в която и да е от предишните си дейности. Известно време преди да напуснат Земята обаче, жаждата за нещо ново пак го беше обзела и той беше намислил да се махне, но внезапно появилата се перспектива за пътуване с „Орион“ до Марс го накара да отложи вземането на решение. Това, което се случи на Титан, правеше предишния му начин на живот да изглежда монотонен. Въпреки че нямаше никакви конкретни планове и намерения, по принцип решението беше взето. Той надигна чашата си, отпи голяма глътка от питието и не каза нищо.