— Ванц не каза ли още нещо? — полюбопитства Замбендорф.
— Само това, че не смята, че може да има някакъв проблем — отговори Матюс. — Комендантът Крейг има нужда от всяка помощ, която може да получи. Можете да бъдете сигурни, че ще има място за всеки, който пожелае.
— Благодаря ви, капитане. Това ми казва всичко, което исках да знам. Наистина много ви благодаря.
— Добре — каза Матюс. — Ще се видим по-късно.
Екранът изгасна.
Телма примигна няколко пъти, поклати глава и прошепна невярващо:
— Наистина ли чух добре? Ние оставаме с групата на Крейг в база Генуа и ще чакаме японците? Това ли каза той?
— Е, ако имате желание, все пак — каза Замбендорф. — Имам предвид, че не исках да поемам ангажимент. Само мислех…
— Не искаше да поемаш ангажимент? — възкликна обвинително Клариса. — Хей, какво му става на тоя приятел? От колко време ни познаваш, Карл? И какво направи — отиде и говори с Вани?
— Вчера — каза Замбендорф. — Той искаше да обсъди въпроса с Крейг, преди да реши. Ето защо…
— Ей, приятели, всичко е прекрасно! — извика Фелбърг, като клатеше глава вляво и вдясно, подбелваше очи и сияеше. — Всичко е прекрасно. Всичко ще бъде прекрасно.
Той избухна в луд смях и тупна въодушевено Клариса по гърба, от което питието й се разплиска.
— Хей, Кинг Конг, престани!
Дру Уест също започна да се смее, след него и Телма. Маси срещна погледа на Върнън и лицето му бавно се разтегна в широка усмивка. Изведнъж цялата стая се изпълни с бурен, развълнуван смях. Замбендорф се изправи сред град от потупвания и вдигна ръка да приеме носещите се от всички страни поздравления.
— Тази нощ трябва да направим едно парти за всички наши приятели, най-вече за тия, които остават — извика той, като извиси глас над суматохата. — Но преди това можем да си направим едно камерно тържество. Време е да пренесем това шоу — в отделението за отдих в глобус IV и в бара! Аз черпя.
Всички се понесоха към вратата и в този момент вътре се втурна Озмънд Периера с Малкълм Уейд след него. Изглеждаха развълнувани.
— Проучихме записите на някои от разговорите с талоидите в Падуа — каза Периера, като размахваше няколко листа. — Знаеш ли, Карл, цялата тая работа с революцията и новата религия не е станала просто така. Имало е някои благоприятни обстоятелства — по същото време в небето са се появили странни тела, всичко е установено със сигурност. Мисля, че не сме единствените същества, които следят развоя на събитията на Титан. Тук има и чужденци — чужди НЛО над Титан!
Замбендорф закри лицето си с ръка и през пръстите си се загледа в пода. Щом се впускаше в ново поле на действие, едва ли имаше по-добър момент за начало, мина му през ума. Той пое дълбоко дъх и вдигна поглед към Периера, като се поколеба за миг в желанието си да намери най-подходящите думи. И тогава видя Маси да се усмихва съжалително зад рамото на Периера и да клати отрицателно глава. Маси беше прав — нямаше никакъв смисъл. Милион години да се опитваше да обясни, нямаше да има никакъв смисъл.
Замбендорф въздъхна, прегърна дружески Периера през рамо и го отведе обратно към вратата.
— Наистина ли, Озмънд, приятелю мой? — произнесе той. — Това е изумително. Тъкмо отиваме в бара. Защо не дойдете и вие с Уейд с нас? Можеш да ни разкажеш за НЛО там. Ще ни бъде много по-удобно, пък и сигурно ще се съгласиш, че всички ние си дължим малко време за отдих и разтоварване, нали?