Усмивката на момчето не трепна.
— Наистина го е казал, Ваше високопреосвещенство.
Много добре. Но в нашата физическа вселена не съществуват ли елементи — които все още не се разбират напълно, — обвързани от законите на нашата физическа вселена, които могат да се характеризират като неродени, непроизхождащи, несъздадени и несъставени?
— Поне на мен не са ми известни, Ваше светейшество — любезно отвърна кардинал Мустафа. — Но и аз не съм учен, а само беден духовник.
Въпреки тази дипломатическа тънкост, момчето на трона изглежда имаше намерение да довърши разговора докрай.
— Както споменах по-рано, кардинал Мустафа, нашата форма на будизъм се е развила след пристигането ни на този планински свят. Сега тя е изпълнена до голяма степен с духа на дзен. А един от великите дзен учители от Старата Земя, поетът Уилям Блейк16, е казал: „Вечността е влюбена в творенията на времето“.
Насилената усмивка на кардинал Мустафа ясно говореше за объркването му.
Далай лама вече не се усмихваше. Изражението на момчето беше любезно, но сериозно.
— Как смятате, дали г. Блейк не е искал да каже, че времето без край няма стойност, кардинал Мустафа? Че всяко същество, освободено от смъртността си — дори Бог, — може да завиди на децата на бавното време?
Кардиналът кимна, но не се съгласи.
— Ваше светейшество, не виждам как Господ може да завиди на бедното смъртно човечество. Бог със сигурност не е способен на завист.
Момчето едва доловимо вдигна вежди.
— И все пак нима вашият християнски Бог не е всесилен? Той със сигурност трябва да е способен на завист.
— О, парадокс, предназначен за деца, Ваше светейшество. Признавам, че не съм опитен нито в логическата апологетика, нито в метафизиката. Но като принц на Христовата Църква, зная от обучението си по катехизис и чувствам в душата си, че Господ не е способен на завист… особено към’ собствените му порочни творения.
— Порочни ли? — попита момчето. Кардинал Мустафа снизходително се усмихна и отвърна с глас на учен свещеник, който говори на дете:
— Човечеството е порочно заради склонността си към грях — меко каза той. — Нашият Господ не би могъл да завижда на тази склонност.
Далай лама бавно кимна.
— Един от нашите дзен учители, мъж на име Иккю, някога е написал стихотворение по този въпрос.
„Всички грехове, извършени в Трите свята, ще се изгубят и изчезнат заедно с мен.“
Кардинал Мустафа изчака за миг, но след като момчето очевидно нямаше намерение да продължи, попита:
— Какви три свята е имал предвид, Ваше светейшество?
— Това е било преди космическите полети — отвърна Да. лай лама и леко се завъртя на покрития си с възглавници трон. — Трите свята са миналото, настоящето и бъдещето.
— Чудесно — каза кардиналът от Светата служба. Застанал зад него, секретарят му отец Фарел гледаше към момчето с нещо като ледено презрение. — Но ние, християните, не вярваме, че грехът — както и последиците или отговорността за греха — завършват с края на човешкия живот, Ваше светейшество.
— Точно така — усмихна се Далай лама. — Тъкмо поради тази причина съм любопитен защо изкуствено продължавате живота чрез вашето кръстоидно създание. Ние вярваме, че смъртта разчиства всички сметки. Според вас тя носи съд. Защо отлагате този съд?
— Ние приемаме кръстоида за тайнство, дарено ни от нашия Господ Иисус Христос — меко отвърна кардинал Мустафа. — Този съд първо е бил отложен от саможертвата на нашия Спасител на кръста. По този начин Самият Бог е приел наказанието за нашите грехове и ни е дал възможност за вечен живот в рая, ако я приемем. Кръстоидът е още един дар от нашия Спасител, който навярно ни дава време да се приготвим, преди този окончателен съд.
— Ахх, да — въздъхна момчето. — Но може би Иккю е искал да каже, че грешници няма. Че не съществува грях. Че „нашият“ живот не принадлежи на нас…
— Точно така, Ваше светейшество — прекъсна го кардинал Мустафа, сякаш хвалеше изоставащ ученик. Видях, че регентът, великият шамбелан и другите около трона потръпват от това нарушение на протокола. — Нашият живот не принадлежи на нас, а на нашия Господ и Спасител… и на Светата майка Църквата.
— …не принадлежи на нас, а на вселената — продължи момчето. — И че нашите дела — добри и лоши — също принадлежат на нея.
Кардинал Мустафа се намръщи.
— Чудесни думи, Ваше светейшество, но навярно прекалено абстрактни. Без Господ вселената може да е само машина… която не мисли, не се интересува и не чувства.
— Защо? — попита Далай лама.