Негово светейшество подава на рицаря златните шпори с думите: Приеми тези шпори, които са символ на твоя Орден за честта и защитата на Светата гробница.
Рицарят церемониалмайстор кардинал Лурдъсами подава голия меч на Негово — светейшество, който на свой ред го поднася пред новопосветения рицар и го връща на церемониалмайстора.
Церемониалмайсторът: Приеми този меч, който символизира защитата на Светата Божия Църква и отблъскването на враговете на Кръста и Христа. Бъди нащрек и внимавай никога да не удариш с него някой невинен.
След като рицарят церемониалмайстор прибира меча в ножницата, Негово светейшество го подава на новопосветения рицар.
Папа Урбан XVI: Помни, че светците са завладявали царства не с меч, а с вяра.
Тази част от церемонията се повтаря с всеки кандидат. Дават на Негово светейшество папата голия меч и той три пъти докосва по рамото рицарите с думите: Назначавам те и те обявявам за воин и рицар на Светата гробница на нашия Господ Иисус Христос. В името на Отца и Сина, и Светаго духа.
След като връща меча на рицаря церемониалмайстор, Негово светейшество поставя на шията на всеки от тях Кръста, емблемата на Ордена, с думите: Приеми Кръста на нашия Господ Иисус Христос, за да те закриля и с тази цел повтаряй непрекъснато: „Под знака на Кръста ни спаси о, Господи, от нашите врагове“.
Всеки новопосветен рицар се изправя, покланя се на Негово светейшество и отива при най-висшия сановник, за да получи от него пелерината. После получава от рицаряпомощник баретата, която незабавно слага на главата си. Накрая се връща на мястото си на пейките.
Всички се изправят, когато Негово светейшество започва следващия химн, подет от присъстващите.
VENI CREATOR17
Негово светейшество папа Урбан XVI: И нека се предадат всички врагове на Христа.
Всички: Амин.
Негово светейшество и церемониалмайсторът излизат.
Вместо да се върне в апостолическите си апартаменти папата отведе своя кардинал в малка стая до Сикстинската капела.
— Стаята на сълзите — каза кардинал Лурдъсами. — От години не съм идвал тук.
Помещението беше малко, постлано с почернели от старост кафяви плочки, с червени тапети, ниски сводести тавани, няколко златни стенни свещника, без прозорци, но с тежки и неуместни бели завеси на алената стена. Стаята бе оскъдно мебелирана — странна червена кушетка в единия ъгъл, малък черен подвижен олтар, покрит с бял лен, и закачалка по средата, на която висяха стари, пожълтели и малко обезпокояващи стихар и филон. До тях бяха оставени бели и абсурдно украсени обувки, чиито върхове бяха извити нагоре от старост.
— Одеждите на папа Пий XII — каза Негово светейшество. — След избирането му през 1939-а се е облякъл тук. Наредихме да ги вземат от Ватиканския музей и да ги поставят в тази стая. От време на време ги посещаваме.
— Папа Пий XII — замислено повтори кардинал Лурдъсами. Външният министър се опита да си спомни някакво събитие с особено значение в понтификата на този отдавна починал папа. Единственото, за което успя да се сети, беше смущаващата статуя на Пий XII, създадена почти две хилядолетия по-рано — през 1964-а — от Франческо Месина, сега скрита в подземен коридор под Ватикана. Скулптурата е изваяна с груби черти, кръглите очила на папата са пусти като очните орбити, вдълбани в черепа, дясната му ръка е вдигната отбранително — възлестите пръсти са разперени, — сякаш се опитва да отблъсне злото на времето си.
— Папа-воин? — предположи Лурдъсами. Папа Урбан XVI уморено поклати глава. На челото му имаше червена ивица, оставена от тежката тиара по време на продължителната церемония.
— Не ни интересува управлението му по време на световната война на Старата Земя — каза Светият отец, — а сложните сделки, които бил принуден да сключи със сърцето на мрака, за да съхрани Църквата и Ватикана.